С тези мисли, бушуващи в главата й, тя се върна обратно в колата. Карим ал Джамил се вмъкна до нея. Тя потегли уверено по „Масачузетс Авеню“.
— Накъде? — попита го.
— Ти трябва да се връщаш в ЦРУ.
— Ти също — погледна го в очите тя. — Джамил, когато ме вербува, аз не бях идеалист, който копнее да започне война срещу неравенството и несправедливостта. Знам, че в началото си бил с такова впечатление, така е. Едва ли си осъзнавал, че мога да разсъждавам и сама. Надявам се, че сега го разбираш.
— Явно не го вярваш.
— Ортодоксалният ислям не признава жената. Мъже като теб са принуждавани да вярват, че една жена трябва да покрива главата и лицето си. Че не бива да получава образование, да мисли самостоятелно. Аллах да е на помощ на една жена, която започне да се възприема за независима личност.
— Аз не съм възпитан по този начин.
— Благодари на майка си за това, Джамил. Наистина. Тя бе тази, която те спаси от убеждението, че е нормално да убиеш с камъни една жена заради въображаем грях.
— Грехът на прелюбодеянието не е въображаем.
— Той е запазена територия за мъжете.
Той мълчеше, тя се засмя. Но това беше тъжен смях, обагрен с разочарование и разбити илюзии, извиращи от сърцевината на нейната същност.
— Дели ни нещо повече от един континент, Джамил. Чудно ли е тогава, че аз съм ужасена, когато двамата сме разделени?
Карим ал Джамил я погледна замислено. По някаква причина не можеше да й се разсърди.
— Не за пръв път водим този разговор.
— И няма да е последният.
— И въпреки това твърдиш, че ме обичаш.
— Защото наистина е така.
— Въпреки греховете, които ми приписваш.
— Не става въпрос за грехове, Джамил. Всички ние имаме слабости, дори ти.
— Ти си опасна — каза той и наистина го мислеше.
— Единствената разлика между мен и вашите ислямски жени е — сви рамене Ан, — че аз осъзнавам силата в мен.
— Точно това те прави опасна.
— Само по отношение на строго определените правила.
За момент настъпи мълчание. Никой досега не се бе осмелявал да тласне Карим ал Джамил толкова далеч. Но нямаше проблем. Тя никога не го бе занимавала с глупости като повечето хора, които се навъртаха около него, за да се сдобият с частица от влиянието и силата му. Понякога изпитваше желание да проникне в мозъка му, тъй като той никога не й казваше доброволно какво мисли. Този човек беше загадка, което отчасти я беше привлякло към него. Мъжете обикновено са толкова прозрачни. Но не и Джамил.
След известно време тя постави леко ръка върху неговата.
— Виждаш ли колко много прилича това на брак? За добро или за зло, ние сме заедно. До края.
Той се взря в нея за момент.
— Карай на североизток. Към Осма улица, между „Ел Стрийт“ и „Вирджиния Авеню“.
Фади би бил щастлив да пусне един куршум в главата на лейтенант Кове, но това би довело до усложнения, които той не можеше да си позволи. Вместо това се задоволи да изиграе ролята си докрай.
Нямаше да му е трудно — той бе роден актьор. Майка му, разпознала таланта му с безпогрешен майчински инстинкт, го бе записала в Кралската театрална академия, когато бе седемгодишен. До деветата си година той бе завършен актьор, което се оказа полезно, когато прие радикалния ислям. Да набира последователи — да печели сърцата и умовете на бедните, потиснатите, отритнатите, отчаяните, бе по същество въпрос на харизма. Фади разбираше какво е да си успешен лидер: без значение каква е философията ти, всичко, за което трябваше да се тревожиш, беше как по-добре да я продадеш. Не че Фади беше циник. Просто той бе усвоил важния урок за манипулирането на пазара.