— Предположих, че ще е по-добре, ако не си спомняш колко лошо се издъних.
Той я изпрати с поглед, думите й ехтяха в главата му.
Труден петнайсетминутен преход ги изведе на кръстопът.
— Попаднахме на ключово разклонение — каза лейтенант Кове, докато светлините на фенерчетата им проучваха началото на двата тунела.
Фади не обичаше колебанието. За него нерешителността бе знак за слабост.
— Значи трябва да се опитаме да разберем накъде е тръгнал. — Очите му пронизаха милиционера. — Ти си специалистът, ти ми кажи.
В присъствието на Фади бе почти невъзможно да не се съгласиш или да не реагираш.
— Надясно. Натам бих тръгнал аз, ако бях в неговото положение.
— Много добре — каза Фади.
Те влязоха в десния тунел. И тогава чуха отново същия звук, като стържене на кожа по камък, този път по-отчетлив, повтарящ се на равни интервали. Нямаше никакво съмнение — това бяха стъпки, които отекваха в тунела. Доближаваха се до плячката си.
С мрачна решимост Кове призова хората си да побързат.
— Бързо. Всеки момент ще го настигнем.
— Един момент.
Бяха спрени от студения, авторитетен глас.
— Господин генерал?
Фади помисли за момент.
— Дайте ми едното фенерче. Вие продължете натам. Аз ще видя къде ще ме изведе лявото разклонение.
— Господин генерал, не мисля, че това е разумно. Както ви казах…
— Няма нужда да ми повтаряте — прекъсна го Фади. — Имаме си работа с изключително умен престъпник. Звуците може да са маневра, опит да ни отклонят от следата. Със сигурност след като е изгубил толкова много кръв, ще можете да го настигнете в дясното разклонение. Но аз не мога да не проверя и другата възможност.
Без да каже и дума повече, той взе фенерчето, което му предложи един от хората на Кове, и като се върна няколко стъпки назад до кръстопътя, пое по левия тунел. Миг по-късно вече стискаше в ръка ножа със закривено острие.
Седемнайсета глава
Карим ал Джамил, с дебела гумена престилка и тежки работни ръкавици, дръпна връвта и моторната резачка заработи.
— Цели десет години обмисляхме и планирахме нашата цел — да взривим ядрено устройство в голям американски град. — Използваше чудовищния шум за заглушаване. Не че се притесняваше да не го подслушват, но подготовката не му позволяваше да се отклони от строгите мерки за сигурност.
Приближи се до трупа на детектив Овъртън, проснат на поцинкована маса в мрачната, пуста вътрешност на автосервиза. Три червеникави флуоресцентни лампи пращяха над главите им.
— Но за да си гарантираме максимални шансове за успех — каза Ан Хелд, — трябваше Джейсън Борн да потвърди версията ни, когато ти се превърна в Мартин Линдрос. Разбира се, той никога нямаше да се съгласи да го направи доброволно, така че трябваше да намерим начин да го манипулираме и използваме. Откакто получих достъп до досието на Борн, успяхме да проучим единствената му слабост — спомените му, — както и многото му силни страни — лоялност, упоритост, изключителна интелигентност, параноичен ум.
Ан също носеше престилка и ръкавици. В едната си ръка стисна чук, в другата — длето с широко острие. Докато Карим ал Джамил се захвана със стъпалата и краката на детектив Овъртън, тя постави длетото в гънката от вътрешната страна на левия лакът, нанесе бърз, точен удар с чука върху длетото. В сервиза отново кипеше дейност, както в щастливите дни на разцвета му.
— Но какво отключи достъпа ви до слабото място на Борн? — попита тя.
Той й се усмихна накриво, без да откъсва поглед от зловещото си занимание.
— Проучването ми върху хора, страдащи от амнезия, ми даде отговора: те реагират най-силно на емоционални ситуации. Трябваше да осигурим на Борн ударно преживяване — нещо, което да разтърси паметта му.
— Това ли направи, когато ти казах, че жена му е починала внезапно?
Карим ал Джамил вдигна ръка, за да избърше кръвта, пръснала по лицето му.
— Както казваме ние, бедуините, животът е по волята на Аллаха. Борн бе обладан от такава мъка, че проблемите с паметта му заплашваха да го унищожат. Така че ти заповядах да му намериш лекарство.
— Сега разбирам. — От тялото изригна струйка газ и тя извърна глава за момент. — Естествено, човекът, който трябваше да му го даде, беше приятелят му Мартин Линдрос. И аз дадох на Линдрос името и адреса на доктор Алън Съндърланд.
— Но на практика той се обади на нас — продължи Карим. — Ние записахме на Борн час в четвъртък, когато Съндърланд и екипът му отсъстваха. И изпратихме нашия доктор Костин Вейнтроп, който се представи за Съндърланд.