— Брилянтно, скъпи! — Очите на Ан блестяха от възхищение.
Хвърляха разфасованите части в голяма овална вана от галванизирана стомана. Карим ал Джамил наглеждаше Ан, но тя нито потрепна, нито пребледня от това, което правеше. Вършеше си работата прагматично и това едновременно го зарадва и изненада. За едно беше права: беше я подценил. Наистина не бе очаквал, че една жена може да демонстрира мъжки качества. Имаше наблюдения върху сестра си, която бе кротка и покорна. Сара беше добро момиче, гордостта на всички вкъщи. Семейната чест се крепеше на крехкото й тяло. Не заслужаваше да умре млада. Заедно с нея в гроба потъна и семейната чест и сега единственият път към реабилитация бе отмъщението.
В културата на баща му жените бяха държани настрани от всички мъжки дела. Разбира се, майката на Карим ал Джамил бе изключение. Но тя не бе приела исляма. За учудване на Карим ал Джамил, баща му така и не се погрижи за това, нито я принуди да го направи. Изглежда, неговата светска съпруга му носеше огромна радост, макар да му бе спечелила ужасно много врагове сред имамите и правоверните. Още по-учудващото за Карим беше, че това явно също не интересуваше баща му. Майка му скърбеше по изгубената им дъщеря, а той, изнемощелият старец, обгърнат ден след ден от нейната мъка, също бе принуден да скърби.
— Какво точно направи Вейнтроп на Борн? — попита Ан.
Докато разкъсваше успешно една колянна връзка, Карим отговори:
— Вейнтроп е непризнат гений в областта на загубата на паметта. Точно с него се консултирах по отношение на амнезията на Борн. Той използва инжектирането на определени химически обработени протеини, които създаде, за да стимулира определени синапси в части от мозъка на Борн, фино променяйки тяхната структура и функция. Стимулирането действа като травма, която, както разкриха изследванията на Вейнтроп, може да променя спомените. Протеиновата инжекция на Вейнтроп може да засегне определени синапси, тоест да създаде нови спомени. Всеки отделен спомен може да бъде задействан в главата на Борн от определени външни стимули.
— Бих нарекла това промиване на мозъка — каза Ан.
— По същество да — кимна Карим. — Но в една изцяло нова сфера, която не включва физическо насилие, седмици на лишаване от усещания и непрекъснати мъчения.
Овалната вана бе почти пълна. Карим даде знак на Ан. Двамата оставиха инструментите си върху гърдите на детектив Овъртън — от него не бе останало почти нищо друго, освен гърдите и главата.
— Дай ми някакъв пример — каза тя.
Вдигнаха ваната за големите дръжки и я преместиха върху големия канал, който някога е бил използван за нелегално изхвърляне на използваното моторно масло.
— Видът на Хирам Чевик предизвика „допълнителен“ спомен в Борн — тактиката да се покаже на затворник свободата, която е загубил, с цел да бъде подтикнат да проговори. В противен случай никога не би извел Фади навън от килиите. Стореното от него постигна едновременно две неща: позволи на Фади да избяга и спечели на Борн подозрението на собствената му организация.
Те наклониха ваната и обърнаха съдържанието й, което изчезна в канала.
— Имах чувството, че един-единствен „допълнителен“ спомен няма да е достатъчен, за да въздейства на Борн — каза Карим, — така че накарах Вейнтроп да прибави и елемент на физически дискомфорт — омаломощаващо главоболие всеки път, когато бъде задействан такъв „допълнителен“ спомен.
— Дотук е ясно — каза Ан, докато носеха ваната обратно към масата. — Но не беше ли прекалено опасно Фади да позволи да бъде заловен в Кейптаун?
— Всичко, което планирам и правя, е по дефиниция опасно. Ние сме във война за сърцата, умовете и бъдещето на нашия народ. Рискът никога не е твърде голям. Що се отнася до Фади, първо, той се представяше за търговец на оръжие на име Хирам Чевик. Второ, знаеше, че сме уредили Борн да го измъкне, без да го осъзнава.
— Ами ако процедурата на доктор Вейнтроп не беше проработила или имаше някакви проблеми?
— Е, тогава имаме теб, скъпа. Щях да ти дам инструкции и брат ми пак щеше да бъде спасен. — Той включи моторната резачка и довърши остатъците, които също отидоха в канала. — За щастие никога не ни се наложи да прибегнем до тази част от плана.
— Предполагахме, че Сорая Мур ще се обади на директора, за да изясни искането на Борн да освободи Фади — каза Ан. — Вместо това тя позвъни на Тим Хитнър и му определи среща отвън на поляната. Каза къде точно ще бъде Фади. Тъй като следях всичките й разговори, ти успя да задействаш останалата част от плана за бягство.