— Твоят асистент е стукач — каза Меткалф, използвайки думата за информатор.
Очите й се разшириха и дълго тя не можа да пророни нито дума.
— Никога не бих заподозряла нещо такова, иначе нямаше да му позволя да се доближи до теб, Стива, трябва да ми повярваш.
— Вярвам ти.
— Толкова много въпроси през годините, толкова много странни дребни подробности сега ми стават ясни. Неща, които съм пренебрегвала. Понякога той продаваше навън билети незаконно, а като че ли не се притесняваше ни най-малко от това. Толкова много маловажни неща съм пропуснала, а е трябвало да ги приема като показателни.
— Няма как да знаеш. Откога работи при теб?
— От няколко месеца е мой гримьор и асистент, макар да се познаваме от години. Винаги е бил приятелски настроен. Преди четири-пет месеца започна да се навърта по-дълго около мен, помагаше ми, правеше ми услуги. Един ден ми каза, че би искал да го преназначат като мой асистент за представленията, ако нямам нищо против, и аз естествено…
— Това след началото на връзката ти с Фон Шюслер ли стана?
— Ами да, точно след, но… Да, разбира се, може и да не е съвпадение. Властите са искали да ме държат под око и са ми прикачили Иля.
— Фон Шюслер е германски дипломат, важен потенциален източник на разузнавателна информация, а ти си балерина от национален мащаб. Рисковете и възможностите са били твърде големи за НКВД да не прикрепи някого към теб.
— Ами Кундров…
— Той е от ГРУ, военното разузнаване — съперническа служба. Всички се стремят към собствени източници. Всички работят по различен начин, НКВД по-потайно. Но, Лана, слушай. Искам да те попитам още веднъж. Искам да си помислиш много сериозно, тъй като става дума за съдбоносно решение. Ще дойдеш ли с мен?
— Не, Стива. Не мога да направя такова нещо. Говорихме вече за това. Никога няма да го направя. Няма да изоставя баща си, да напусна Русия. Не мога! Трябва да ме разбереш!
— Лана, тук никога няма да си в безопасност.
— Това е домът ми, това ужасно място, което обичам.
— Ако сега не дойдеш с мен, никога няма да те пуснат.
— Не, Стива. Това не е вярно. Само след няколко дни изпращат трупата ни в Берлин на приятелско турне. Ще танцуваме за нацисткото ръководство. На нас винаги ни позволяват да пътуваме извън страната.
— Там също ще си в затвор. Берлин не е по-малък затвор от Москва, Лана.
Прозвуча щракване, звукът от освобождаването на предпазител на оръжие, който трудно можеше да се сбърка. Меткалф се втурна в посока на източника му. Дори в мрака бледите очи и русата коса му се видяха до болка познати, забеляза победоносната физиономия на агента от НКВД, които сочеше пистолета си срещу Меткалф. Беше се промъкнал незабелязано, стъпките му се бяха изгубили в шума от движещите се макар и рядко коли по моста, а и двамата влюбени бяха изцяло погълнати един от друг.
Меткалф инстиктивно се протегна за своя пистолет, но веднага си спомни, че го конфискуваха на „Лубянка“.
— Ръцете горе — каза мъжът от НКВД. — И двамата.
Меткалф се усмихна.
— Вие явно не сте запознат със случая. Никой не си е направил труда да ви осведоми. Може би ще поговорите с началниците си, преди да се направите на идиот. С Рубашов например.
— Тихо — изкрещя агентът. — вашите лъжи за Берия може да са уплашили страхливец и кариерист като Рубашов, но аз за радост съм подчинен директно на кабинета на Берия. А сега, горе ръцете!
Меткалф и Лана се подчиниха.
— Значи наистина сте решили да се направите на идиот — каза Меткалф. — не спирате да упорствате, приели сте задачата си като лична, отказвате да признаете грешката. Явно забравяте, че сте само един уличен агент. Не сте запознат с нещата над вас. Вече не съсипвате само кариерата си с вашето упорство. Сега съсипвате и живота си.
Русият се изплю в знак на присмех и враждебност.
— Вие лъжете нагло, но краката на лъжата са къси. Аз съм онзи, който откри радиостанцията ви. Заровена в гората югозападно от Москва, близо до дачата на американското посолство.
Изражението на Меткалф беше беизразно и издаваше само лек скептицизъм, но вътрешно му се зави свят. Рубашов не спомена за радиостанцията. Ако знаеше, нямаше да пропусне. Защо?
— Да, продължи да говори сивоокият агент. — Малка подробност, която спестих от доклада до Рубашов. Факт, оставен в резерв за по-късна употреба. Никога не съм вярвал на тоя гъзолизец и свиня. Но радиостанцията беше проучена от нашия специален технически отдел и аз прочетох изводите. Създадена от британските тайни служби за работа на терен, а не нещо, което се използва от бизнесмени. — Той премести пистолета си към гърдите на Лана. — Но изключително удобна за предавания на военни сведения, получени от дъщерята на генерал от Червената армия.