— Очевидно. Въз основа на това досие бяха организирани процесите за измяна и масовите чистки, които последваха.
— Да. Трийсет и пет хиляди военни командири бяха разстреляни. Цялото ръководство на Червената армия в навечерието на война. Много удобно за нацистите, нали?
— Удобно…?
— Нали не си мислиш, че ние сме единствените, които могат да фалшифицират документи, Стивън. Шефът на разузнаването на Хитлер, Райнхард Хайдрих, е страховит противник. Изключително интелигентен. Той знаеше, че Сталин е параноик и ще повярва, че собствените му хора заговорничат срещу него.
— Искаш да кажеш, че уликите срещу Тухачевски са фалшиви?
— Хайдрих възложи на двама от заместниците си да организират измамата. Експертите му от СД подправиха трийсет и два документа — кореспонденцията между Тухачевски и други червеноармейски командири с висши офицери от Вермахта, търсещи тяхната помощ за свалянето на Сталин.
— Исусе! — ахна Меткалф. — Фалшифицирани?
— Хайдрих успя добре да пласира документите. Доктор Берендс ги отнесе в Прага и там ги продаде — забележи, продаде ги за милиони долари, на съветски агенти.
— Значи срещу Тухачевски обвинението е било скалъпено? Това ли се опитваш да ми кажеш?
— Революцията, подобно на Сатурн, изяжда своите деца. Искам да кажа, че Хайдрих знае истината, тъй като той измисли лъжата, с която накара Сталин да обезглави военната си машина. Той знае, че Тухачевски не е виновен и че генерал Михаил Баранов не е конспиратор.
Значи компроматът, с който Фон Шюслер държеше Лана, беше фалшив! Меткалф нямаше търпение да съобщи на Лана истината. Но въодушевлението му бързо се изпари, след като си даде сметка за усложненията от това разкритие.
— Значи данните за бащата на Лана са съмнителни — каза той.
— Всичко е съмнително — Корки издиша две струйки бял цигарен дим. — Включително съдбата на „ВОЛФСФАЛЕ“. Освен ако не жертваме агента си, жертва, която ще спаси операцията, както и, смея да твърдя, целия свят.
Кръвта се дръпна от лицето на Меткалф.
— Не разбирам.
— Мисля, че много добре разбираш — каза Корки с тих, едва доловим глас.
Той продължи да ровичка в огъня, избягвайки да погледне Меткалф в очите.
— Кажи ми точно — настоя Меткалф. — Не загрявам.
— Това е последното, което може да се каже за теб, Стивън, но явно искаш аз да произнеса думите на висок глас. Ако това е проблемът, готов съм да го направя. Светлана Баранова трябва да бъде заловена от НКВД. Да бъде арестувана. Само така нацистите ще се убедят, че документите, които тя предава, са истински.
Меткалф скочи и застана точно пред Корки. Размахвайки показалец пред лицето на своя наставник, той заговори с рязък тон:
— Не те ли е срам, Корки? А? Ако човешко същество се изпречи на пътя, превърне се в пречка, няма да се поколебаеш да го хвърлиш на вълците? Дори жена, която прояви толкова смелост, залагайки живота си…
— Спести ми тия проповеди. Говорим за оцеляването на Европа, на САЩ — оцеляването на демокрацията на планетата. Не искам лекции по оперативна етика.
Полузатворените очи на Коркоран бяха непроницаеми.
— Оперативна етика? Така ли го наричаш? — отвратен и останал без думи, Меткалф се върна на стола си и потъна в него. После се загледа в огъня. — Да позволим да я арестуват е лудост.
— Е, добре, както е казал лорд Литълтън: „Любовта намира надежда там, където разумът вижда отчаяние.“
Кехлибарената светлина от огъня сякаш беше очертала бръчките по лицето на старика.
— Какво знаеш ти за любовта?
— Аз съм шпионин, Стивън. Онова, което познавам, е отчаянието.
— Ами разума?
— Това също. Повярвай ми, разбирам, че жената е нещо крехко. Но знаеш ли какво? Световният мир също е нещо крехко. Да спасим планетата от фашистката военна машина. Истинска красота. Да попречим на Третия райх да заплаши цивилизацията.
— Престани! — викна Меткалф.
— Взе ми думата от устата — каза Коркоран, а очите му не мигваха.
— Ти никога не се променяш, нали, Корки?
Коркоран наклони главата си с няколко градуса.
— Имам чувството обаче, че ти си се променил.
Меткалф сви рамене.
— Наистина ли? А може би светът се е променил?
— Стивън, Стивън. Защо не искаш да разбереш? Светът не се е променил. Светът изобщо не се е променил. И няма да се промени — не и докато ние не го променим.
Меткалф обви главата си с ръце. Мислите в главата му шеметно се въртяха. Трябваше да има изход. След миг вдигна очи от огъня, по лицето му се бе изписало примирение.
— Какво ще правиш? — попита той безизразно.
— Утре следобед водещата балетна трупа от Болшой театър пристига в Берлин — приятелска делегация, изпратена от Москва. Ще играят в „Щаатсопер“. Сигурно са извадили изтърканото представление на „Лебедово езеро“ от нафталина за безкритичните германци.