— Лана ще е там.
— И нацисткият й любовник Фон Шюслер. Малко почивка, визита в старото имение, сигурен съм. Достатъчно е да се подшушне на НКВД и те ще я арестуват пред очите на германците. И тогава със света всичко ще е наред. Ужасно съжалявам, Стивън.
— И тя ще каже истината на НКВД.
— Мислиш ли? — попита Корки без интерес. — В този момент това наистина е без значение. Тя може да протестира колкото си ще, но след като във върховното командване на нацистите чуят, че е арестувана, планът „ВОЛФСФАЛЕ“ ще бъде спасен.
— Иска ти се да е толкова просто, нали? — каза Меткалф, внимателно контролирайки гласа си. — Изгарянето на Лана е много по-рисковано. Не знам какво ти съобщават твоите източници, но аз познавам жената, прекарах доста време с нея напоследък и случайно знам, че в сърцето й има едно нежно местенце за Фон Шюслер.
Корки остана като гръмнат.
— Ти никога не си споменавал за това.
— Сигурно си мислиш, че познаваш женското сърце по-добре от мен. Всичко, което знам, е онова, което мога да докосна. Мисля, че тя дори изпитва известно съжаление към германеца. А може да има и чувства, които да са по-дълбоки от това.
— Какво конкретно имаш предвид?
— Имам предвид, че има реална опасност Лана да провали мисията, да предупреди Фон Шюслер, че го е подвела. Това е достатъчно, за да отидат всичките ни усилия по дяволите.
— Не можем да позволим това да се случи — отвърна грубо Коркоран.
— Наистина. Ще направя всичко, което мога, да държа всичко в релси. Знам как да я контролирам.
Той погледна Коркоран с пламенна решимост. Беше жизненоважно Корки да му повярва. Толкова много зависеше от това.
— Какво предлагаш?
— Да ме изпратиш в Берлин и аз ще…
— Ще задърпаш отново конците на марионетката.
— Нещо такова.
Коркоран се вторачи в Меткалф за няколко секунди.
— Искаш да се сбогуваш с нея, нали?
— Дай ми тази възможност — призна Меткалф. — И ти обещавам да направя най-доброто.
— Нещата не опират до правене на най-доброто, Стивън. Става дума за това да гарантираме резултат.
— Разбирам — каза Меткалф. — Остави на мен.
Погледът на Коркоран проникваше като рентгенов лъч, той сякаш се опитваше да види душата на Меткалф. Накрая каза:
— Чип Нолън е отседнал в „Белвю Палас“. Може да ти достави необходимите документи.
Алфред Коркоран седеше пред камината, взираше се в огъня и пушеше. Той беше изненадан, да не кажем раздразнен донякъде, да открие, че Стивън Меткалф е още жив. Бяха убили Амос Хилиард, преди той да успее да елиминира риска за сигурността, която представляваше Меткалф.
Но Коркоран се гордееше с това, че е неизчерпаемо прагматичен човек. Той вярваше, че успешните операции изискват непрекъснати импровизации. Така да бъде. Преценката на Меткалф за руската балерина вероятно беше правилна. Нека отиде в Берлин и да се опита да спаси операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Така дори нещата се нареждаха по-добре.
Прислужницата швейцарка влезе в стаята със сребърен поднос и му наля чаша горещ чай, който изпускаше пара.
— Благодаря, фрау Шибли — каза той.
Толкова много внимаваше с организацията на нещата в Берн, че дори поиска от Чип Нолън да провери биографията на клетата аусфрау. И все пак човек не можеше да е и прекалено внимателен.
Протегна се за телефона, набра „Белвю Палас“ и поиска да го свържат със стаята на Чип Нолън.
„Белвю Палас“ се намираше високо над реката Аар на „Кохергасе“, откъдето се откриваха просторни, великолепни гледки. Апартаментът на Нолън беше не по-малко просторен и великолепен — факт, който Меткалф не се поколеба да изтъкне пред човека на ФБР.
— Дж. Едгар Хувър явно ви плаща доста добре, момчета — подразни Меткалф дребното, чорлаво човече.
Чип го наблюдаваше внимателно, кафявите му очи сякаш гледаха лошо.
— Господин Хувър признава колко е важно разузнавателната дейност на Бюрото да се разрасне по целия свят… Джеймс. Така се казваш, нали? Джеймс?
За миг Меткалф се обърка, после се сети, че човекът на ФБР не беше изцяло в играта и че свещената за Корки херметизация диктуваше той да не знае истинската самоличност на агентите му.
— Нещо такова — отговори Меткалф.
— Нещо за пиене? — попита Нолън, отправяйки се към бара. — Уиски? Джин? Или предпочиташ водка след посещението си в Майка Русия, а?
Меткалф го погледна и забеляза циничната усмивка по лицето на агента от ФБР.