Малкото усойно помещение се осветяваше от електрическа крушка, която висеше от тавана. Коркоран махна качулката на расото и седна до малка кръгла маса до непознат мъж. Беше невзрачен нисък мъж с грубо, сбръчкано лице. Яката на ризата му бе прекалено стегната, вратовръзката му възкъса, сакото на костюма му бе евтино и му стоеше зле. До елегантния Корки той сякаш не си бе на мястото.
— Джеймс — каза Корки, сочейки към Меткалф. — Искам да ти представя Чип Нолън.
Любопитно: Корки го нарече с измислено име. Разбира се, той бе прочут със своята параноя, стараейки се едната ръка да не знае какво върши другата. Зачуди се дали „Чип Нолън“ беше истинското име на мъжа.
Меткалф се здрависа с непознатия, поемайки дребната му ръка.
— Радвам се да се запознаем — каза той.
Нолън стисна ръката му силно; ясните му очи го изучаваха подробно.
— Аз също. Работиш на терена за Корки, доколкото разбрах и това е всичко, което знам за теб. Но достатъчно, за да ме впечатли.
— Чип ни бе изпратен от ФБР като технически специалист по разните джаджи.
— Отиваш в Москва, а? — попита Нолън, след което вдигна от пода голям кожен куфар и го постави на масата. — Нямам идея каква е задачата ти и така ще си остане. Тук съм да те екипирам и да те снабдя с необходимите играчки. Торбата с магиите, както я наричаме — той прокара длан по износения куфар. — Това е за теб, между другото. Съветски модел куфар от Красногорск. — Той отвори капака. Вътре бяха подредени внимателно сгънати дрехи, включително костюм. Всичко бе увито в опаковъчна хартия. — Оригинални съветски дрехи — продължи Нолън. — Произведени в текстилната фабрика „Октомврийска революция“ и купени от ГУМ, съветски универсален магазин на Червения площад. Изкуствено овехтели и деформирани. Руские не си купуват често дрехи, така че си носят парцалите по-дълго от американците. Всичко е ушито по твоя мярка — Той разопакова чифт евтини кафяви обувки. — Тези неща също са оригинални. Повярвай ми, там няма откъде да си купиш елегантни обувка като на Запад. А първото нещо, което руснаците забелязват, са обувките, сам ще се убедиш. Така веднага разпознават чужденците.
Меткалф погледна към Корки, който се бе замислил, все едно не го интересуваше какво става тук.
— Всъщност аз няма да бъда инфилтриран в Русия под прикритието на местен — каза Меткалф. — Ще действам открито под истинската си самоличност.
Коркоран прочисти гърлото си.
— Ще пристигнеш без прикритие, Джеймс, това е вярно. Но човек никога не може да предвиди обстоятелствата. Винаги трябва да разполагаш с изход. Може пък да ти се наложи да се преобразиш в някой друг.
Меткалф кимна. Старикът както винаги беше прав.
Следващото, което Нолън извади, бе миниатюрна камера, която Меткалф разпозна като „Рига Минокс“. Той кимна: не бяха нужни обяснения. Човекът от ФБР измъкна след това колода карти за игра и ги разпиля на масата.
— Разгледай ги добре.
— Какво е това?
— Строго секретни карти на Москва и нейните околности. Нали не искаш да те хванат с карта там, иначе ще те пъхнат на „Лубянка“ и ще изхвърлят ключа. Между предната и задната страна на картите е скрит номериран сектор от картата. Просто изтъркваш допълнителния слой от лицевата страна. Може да се махне дори с нокът.
— Хитро — отговори Меткалф.
Човекът от ФБР извади също набор от различни оръжия, каквито Меткалф бе виждал и преди: пистолет за китката, колан, в чиято катарама беше вграден модифициран 22-ри калибър пистолет „Уебли“, който се задействаше с връвчица. После измъкна кутия за бръснарски принадлежности, разтвори ципа и измъкна отвътре самобръсначка и четка за бръснене. Нолън търкулна четката с дръжка от слонова кост на масата, Меткалф я пое и я разгледа. Опита се да отвърти дръжката, за я издърпа, но изглеждаше солидна.
— Можеш да я оставяш в хотелската си стая без притеснение — каза му Нолън. После грабна четката и завъртя дръжката в посока на часовниковата стрелка, откривайки кухина, от която измъкна навита на руло хартиена лента с еднократен код — система за кодиране на съобщения, която не можеше да се разбие. Меткалф кимна. Беше обучен да използва еднократни кодове. — Отпечатани са върху целулозен нитрат, лесно запалим, в случай че се наложи веднага да бъде унищожен, ако те пипнат.