Сега, докато вървеше през Театралния площад, наблюдаваше бляскавата класическа фасада на Болшой театър с неговата галерия с осем колони, а в горната част фронтон, украсен с четири бронзови коня, теглещи каляската на Аполон. Меткалф усети, че пулсът му се ускори.
Мина покрай милиционер, уличен полицай, който му хвърли бдителен поглед, след което се зазяпа с възхищение в дрехите му: тежкарското тъмносиньо кашмирено палто, елегантните кожени ръкавици. В края на краищата това бе облекло, достойно за издънка на „Меткалф Индъстрис“.
— Най-добре можеш да се скриеш пред очите на всички — често го поучаваше Корки. — Голотата е най-добрата дегизировка.
Старият му приятел Дерек Къмптьн-Джоунс веднъж се пошегува, след като чу тези думи:
— Стивън си показва голотата само от кръста надолу. Той си мисли, че еднократен код е същото като еднократно чукане.
Споменът предизвика у Меткалф непоносима болка. Неговите приятели в парижката станция бяха мъртви. Свестни, смели мъже, убити при изпълнение на своя дълг, но как? И защо?
Сети се за стара руска поговорка — при предишното си пребиваване тук той чу десетки, стотици поговорки. Тя гласеше: „Ако живееш в миналото, ще си загубиш едното око; ако забравиш миналото, ще загубиш и двете.“
Не можеше да забрави миналото. Не, никога нямаше да го забрави. Тук, в Москва, беше заобиколен от него, връщаше се в него, а това минало беше балерина на име Светлана. Пред театъра чакаха на огромна опашка хора, за да влязат. Меткалф нямаше билет за тазвечерното представление на „Червеният мак“, но винаги можеше да се измисли нещо. В Москва с твърда валута — американски долар, британска лира и френски франк — можеше да се купи всичко. Винаги се намираха московчани, които отчаяно търсеха валута, както наричаха капиталистическите пари, с която можеха да си купят храна от специалните магазини, предназначени само за чужденци. Толкова отчаяно, че бяха готови да продадат дори билета си за Болшой, с който бе толкова трудно човек да се снабди. Отчаяние: това бе нещо, на което винаги можеше да разчита в Москва.
Хората пред театъра бяха по-добре облечени от онези, които срещна по улиците, което не бе учудващо. Билети за Болшой се намираха само чрез блат, руската дума за връзки. Беше необходимо да познаваш някого, да си важна клечка, член на партията или чужденец. В тълпата се мяркаха множество военни униформи, офицерите имаха червени еполети. Еполетите бяха новост, припомни си Меткалф. Сталин ги въведе съвсем отскоро, опитвайки се да повиши духа в Червената армия, травматизирана от чистките през 1938 година, когато бяха екзекутирани огромен брой офицери, обвинени в предателство заради тайно съзаклятие с нацистка Германия.
Но онова, с което офицерите от Червената армия поразиха Меткалф, не бяха униформите им, избродираните сребърни звезди върху червените им пагони, а късите им подстрижки в прусашки стил. Те дори си приличаха с нацистките си колеги. Гърдите им бяха окичени с бронзови и златни медали; държаха пистолетите си в излъскани кожени кобури, които висяха от коланите им „Сам Браун“.
Странно, помисли си той. Москва се бе съюзила с нацистите. Русия бе подписала пакт за ненападение със своя най-голям враг Германия. Двете най-големи европейски военни сили бяха в момента партньори. Фашистката държава бе подала ръка на комунистическата държава. Руснаците дори снабдяваха нацистите с военни материали. Как можеха силите на свободата да се надяват, че ще се справят едновременно с нацистка Германия и Съветския съюз? Беше безумие!
Из въздуха се носеше позната миризма. Тя идваше от няколко рускини във вечерни рокли с дълбоки деколтета. Беше противният съветски парфюм „Червен мак“ — колко подходящ, като се имаше предвид представлението тази вечер, — който бе толкова ужасяващ, че чужденците го наричаха „Дъхът на Сталин“.
Възрастен мъж го доближи и прошепна:
— Билети? Вы хотите билеты? Искате ли билети?
Дрехите му бяха овехтели, макар да си личеше, че някога са били елегантни. От ръкавиците му липсваха няколко пръста, а онова, което бе останало от тях, бе закърпено с канап. Този мъж някога е бил състоятелен, но сега бе стигнал до крайна нищета. Говореше като образован човек. Беше сърдечен.
Меткалф кимна.
— Само един — каза той.
— Имам два — настоя възрастният мъж. — За вас и за жена ви, господине.
Меткалф поклати глава.