— Открито ли говорехте по телефона?
— Използвахме доста примитивен код. Григорий каза, че подслушвателните възможности на руските служби не са каквито са били преди, но все пак са достатъчно добри, за да се вземат някои разумни предпазни мерки.
— С какво идваше той дотук?
— Като вас. С влака от Падингтън.
— Внимаваше ли?
— Така казваше.
— Идвал ли е в дома ви?
— Понякога.
— А другите пъти?
— Срещахме се в центъра на града, за да обядваме или да пием кафе. — Тя посочи към кулата на колежа „Магдален“. — От другата страна на улицата има чудесно кафене, наречено „Куинс Лейн“. Григорий много го харесваше.
Габриел го знаеше. „Куинс Лейн“ беше най-старото кафене в Оксфорд. В момента обаче мислите му бяха другаде. Две жени към края на средната възраст току-що бяха влезли в градината. Едната се бореше с брошура под напора на вятъра, а другата завързваше шалче под брадичката си. Алон ги огледа внимателно, после продължи да задава въпроси:
— А къде се срещахте в Лондон?
— В една отвратителна закусвалня за бързо хранене близо до станцията на метрото „Нотинг Хил Гейт“. Той я харесваше, защото беше близо до руското посолство. Доставяше му перверзно удоволствие от време на време да минава край него — просто за забавление.
Руското посолство — бяла постройка с формата на сватбена торта, заобиколена от висока ограда — се издигаше в северния край на Кенсингтън Палас Гардънс. Предния ден следобед Габриел бе минал покрай него, докато убиваше време преди срещата с Греъм Сиймор.
— Ходили ли сте някога у тях?
— Не, но описанието на дома му ме караше малко да завиждам. Жалко, че не съм била главорез от ФСБ. Щях да си поискам хубава лондонска къща заедно с новия ми британски паспорт.
— Колко време оставаше Григорий, когато идваше тук?
— Два или три часа, понякога малко повече.
— Прекарвал ли е някоя нощ тук?
— Да не би да питате дали сме били любовници?
— Просто питам.
— Не, никога не е прекарвал нощта тук.
— А бяхте ли любовници?
— Не, не бяхме. Никога не бих правила любов с мъж, който толкова много прилича на Ленин.
— Това ли е единствената причина?
— Преди е работил във ФСБ. Тези копелета си затвориха очите, когато много от приятелите ми бяха убити. Освен това, Григорий не се интересуваше от мен. Той все още обичаше жена си.
— Ирина? Според Григорий, те едва не са се избили помежду си, преди най-сетне да получат развод.
— Възгледите му сигурно са се променили от позицията на времето и пространството. Той каза, че е бил глупак, че е бил твърде погълнат от работата си. Тя се срещала с друг мъж, но все още не се била съгласила да се омъжи за него. Григорий смяташе, че би могъл да я отдели от този мъж и да я доведе в Англия. Искаше Ирина да знае колко важна личност е станал. Мислеше, че тя отново ще се влюби в него, ако може да го види в новото му амплоа и в новата му шикозна къща в Лондон.
— Той установи ли контакт с нея?
Олга кимна утвърдително.
— Тя отговори ли на новите му предложения?
— Явно да, но Григорий никога не навлизаше в подробности.
— Ако правилно си спомням, тя беше туристически агент.
— Ирина работи за туристическа агенция, наречена „Галактика“, чийто офис е на улица „Тверская“ в Москва. Тя урежда полети и резервации за хотел за руснаци, пътуващи до Западна Европа. „Галактика“ обслужва клиентела от висшето общество. Новите руснаци — добави Олга с подчертано презрение. — Онези руснаци, които обичат да прекарват зимата в Куршевел, а лятото — в Сен Тропе.
Младата жена измъкна кутия цигари от джоба на палтото си.
— Подозирам, че в момента бизнесът на агенция „Галактика“ е доста замрял. Глобалната рецесия удари Русия изключително зле. — Тя не направи опит да прикрие удоволствието, което й доставяше това развитие на нещата. — Но това бе предвидимо. Икономиките, които зависят от природни ресурси, винаги са уязвими от неизбежния цикъл на подеми и спадове. Човек се пита как ли ще реагира режимът на тази нова реалност.
Олга извади цигара от кутията и я мушна между устните си. Когато Габриел й напомни, че пушенето в градината е забранено, тя отговори, като все пак си запали цигарата:
— Сега може и да имам британски паспорт, но все още съм рускиня. Табелите „Пушенето забранено“ не означават нищо за нас.