— И се чудите защо руснаците умират на петдесет и осем години.
— Само мъжете. Ние, жените, живеем по-дълго.
Олга издуха облак дим, който вятърът отнесе право в лицето на Алон. Тя се извини и си смени мястото с него.
— Спомням си нощта, когато всички избягахме заедно — четиримата, натъпкани в онази малка волга, обикалящи по затънтените пътища на Русия. Григорий и аз пушехме като комини. Вие, с превръзка на окото, се бяхте облегнали на прозореца и ни молехте да спрем. Обаче ние не можехме. Бяхме ужасени. Но също така бяхме развълнувани от мисълта какво ни очаква занапред. Двамата с Григорий имахме толкова големи надежди. Щяхме да променим Русия. Надеждите на Елена бяха по-скромни. Тя просто искаше отново да види децата си. — Олга издуха дима през рамо и го погледна. — Виждали ли сте я?
— Елена ли? — Алон поклати отрицателно глава.
— Говорили ли сте с нея?
— Нито дума.
— Изобщо не сте контактували?
— Тя ми написа писмо. Нарисувах една картина за нея.
Габриел я помоли да хвърли цигарата. Докато тя скриваше фаса между чакъла в краката си, той видя група от четирима туристи да влиза в градината.
— Какво си помислихте, когато Григорий стана знаменитост?
— Възхитих се на смелостта му, но си помислих, че е глупаво да води толкова открит живот. Казах му да стои в сянка. Предупредих го, че ще си навлече неприятности. Той не ме послуша. Беше попаднал под влиянието на Виктор.
— Виктор?
— Виктор Орлов.
Габриел естествено си спомни името. Виктор Орлов бе един от първите руски олигарси — малка група дръзки капиталисти, които си бяха присвоили ценните активи на бившата съветска държава и бяха натрупали милиарди. Докато обикновените руснаци се бореха да оцелеят, Виктор бе спечелил много пари от търговия с петрол и стомана. Накрая бе влязъл в конфликт с управниците след Елцин и бе избягал във Великобритания, изпреварвайки заповедта за ареста му. Сега бе един от най-гръмогласните, макар и ненадеждни критици на режима. Той рядко позволяваше на тривиални неща като фактите да попречат на непристойните обвинения, които редовно отправяше срещу руския президент и неговите близки приятели в Кремъл.
— Имали ли сте вземане-даване с него? — попита Алон.
— С Виктор? — Олга предпазливо се усмихна. — Веднъж, преди сто години, в Москва. Беше точно след като Елцин напусна поста. Новите господари на Кремъл искаха Орлов доброволно да продаде бизнеса си обратно на държавата — естествено на съвсем ниски цени. По разбираеми причини той не бе заинтересован от предложението. После нещата загрубяха, но пък то винаги става така. В Кремъл се заговори за хайки и конфискация на имоти. Ето как постъпва Кремъл, когато иска нещо. Използва силата на държавата.
— И Виктор си е помислил, че вие можете да му помогнете?
— Покани ме на обяд. Каза, че имал изключителна новина за мен: човек, чиято работа била да осигурява млади жени за личните развлечения на президента. Твърде млади жени, Габриел. Когато му казах, че няма да се занимавам с историята, той се ядоса. След месец избяга от страната. Официално руснаците искат той да се върне, за да му бъдат повдигнати обвинения за неплатени данъци и измами.
— А неофициално?
— Кремъл иска Виктор да му отстъпи мажоритарния си дял в гигантската сибирска енергийна компания „Русойл“. Стойността на дела му възлиза на много милиарди американски долари.
— Какво искаше Орлов от Григорий?
— Мотивите на Виктор за противопоставяне на Кремъл бяха ужасно прозрачни и никак не бяха възвишени. Григорий му даде нещо, което той никога не е имал.
— Почтеност.
— Точно така. Нещо повече, Булганов знаеше някои от най-страшните тайни на режима. Тайни, които Орлов можеше да използва като оръжие. Григорий беше като отговор на молитвите му и Виктор се възползва от него. Така постъпва той. Използва хората. И когато те вече не са ценни за него, ги хвърля на вълците.
— Казахте ли тези неща на Григорий?
— Разбира се, но без особено голям успех. Булганов смяташе, че може да се грижи за себе си, и не му харесваше журналист да му казва да си отваря очите на четири. Беше като възрастен мъж, влюбен в красиво момиче. Не мислеше нормално. Харесваше му да бъде край Виктор: колите, празненствата, къщите, скъпите вина. Това беше като дрога за него. Григорий беше пристрастен.
— Кога го видяхте за последен път?