— Преди две седмици. Беше много развълнуван. Въодушевен. Както изглеждаше, Ирина мислеше сериозно да дойде в Лондон. Ала в същото време беше и нервен.
— Заради Ирина?
— Не, за сигурността си. Беше убеден, че е следен.
— От кого?
— Не навлезе в подробности. Даде ми новите страници от ръкописа си. После ми връчи едно писмо. Каза ми, че ако някога с него се случи нещо, един приятел ще го потърси. Беше убеден, че в крайна сметка този мъж ще дойде в Оксфорд, за да ме види. Григорий харесваше този мъж и много го уважаваше. Очевидно двамата бяха сключили някакво споразумение по време на едно дълго пътуване през руската провинция. — Тя мушна писмото в ръката на Габриел и си запали нова цигара. — Трябва да призная, че не си спомням да съм го чула. По онова време сигурно съм спяла.
18. Оксфорд
— Не го ли прочетохте? — попита Алон.
— Не.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Защо?
— Защото някога бяхте най-известната разследваща журналистка в Русия.
— И?
— Разследващите журналисти са любопитни по природа.
— Като шпионите?
— Да, като шпионите.
— Не чета чужди писма. Това е непристойно.
Седяха в кафене „Куинс Лейн“ срещу решетъчния прозорец. Габриел бе с лице към улицата, а Олга — с лице към оживеното помещение. Тя държеше писмото в едната си ръка, а в другата — чаша чай.
— Мисля, че то слага край на дебата дали Григорий е дезертирал отново, или е бил отвлечен.
— И то доста убедително.
По една случайност писмото се състоеше от пет изречения, но за разлика от фалшифицираното, което обявяваше повторната измяна на Булганов, то бе написано на компютър, а не на ръка. Писмото не съдържаше обръщение, защото обръщението не бе безопасно. Габриел го взе от Олга и пак го прочете.
„Ако това е в теб, значи Иван ме е заловил. Няма на кого да се сърдя, освен на себе си, така че не се чувствай длъжен да спазиш обещанието, което ми даде онази нощ в Русия. Искам да те помоля за една услуга; опасявам се, че желанието ми да се събера отново с жена ми може да я е изложило на опасност. Ще ти бъда благодарен, ако вашите сътрудници в Москва я наглеждат от време на време. И накрая позволи ми да ти дам един малък съвет от гроба: «Действай внимателно».“
Към писмото бе прикачена с кламер снимка три на пет сантиметра. На нея се виждаха Григорий и бившата му съпруга, седящи до отрупана с бутилки водка маса, в едни по-щастливи времена. Ирина Булганова бе привлекателна жена с късо подстригана руса коса и стегнато тяло, което говореше за спортна младост. Алон не я беше виждал преди. Въпреки това, лицето й му се стори някак смътно познато.
— Вярвате ли на написаното? — попита Олга.
— На коя част?
— Частта за Иван. Възможно ли е той действително да е извършил толкова сложна операция?
— Харков е кагебист до мозъка на костите. Неговата мрежа за трафик на оръжие беше най-сложната, която светът е виждал. Той използваше десетки бивши и настоящи разузнавачи, в това число и самия Григорий. Булганов е получавал пари от Иван. После го предаде. В Русия цената на предателството си е все същата.
— Высшая мера — каза тихо Олга.
— Най-крайната мярка за наказание.
— Мислите ли, че е мъртъв?
— Възможно е. — Габриел направи пауза и додаде: — Обаче се съмнявам.
— Но той изчезна преди седмица!
— Може да изглежда, че е минало много време, но не е. Иван ще иска да получи информация — всичко, което Григорий е казал на британците и американците за неговата мрежа. Подозирам, че момчетата от Лубянка също ще искат да го понатупат. Руснаците са много търпеливи, когато става дума за враждебни разпити. Наричат го изстискване до дупка на източника.
— Колко очарователно.
— Те са последователи на Дзержински, Ежов и Берия. Не са много чаровни, особено когато става дума за някого, който е разкрил тайни от кухнята на британците и американците.
— Да разбирам ли, че и вие сте правили такива неща?
— Разпити? — Габриел поклати отрицателно глава. — Честно казано, те никога не са били моя специалност.
— Колко време отнема да се проведат „както трябва“?
— Зависи.
— От какво?
— От това дали субектът сътрудничи или не. Дори и да сътрудничи, може да отнеме седмици или месеци, за да се уверят следователите, че е казал всичко, което те искат да научат. Само попитайте задържаните в залива Гуантанамо. Някои от тях са били разпитвани безмилостно години наред.