— Горкият Григорий. Горкият глупав Григорий.
— Наистина беше глупав. Не трябваше да живее така открито. Освен това трябваше да си държи устата затворена. Той просто си просеше проблеми.
— Има ли някакъв начин да бъде върнат?
— Не е изключено. Но сега съм загрижен за вас.
Габриел погледна през прозореца. Слънцето се бе скрило зад покривите на колежите и сега над Хай Стрийт се бе спуснала сянка. Един автобус мина с грохот, последван от колона студенти на велосипеди.
— Вие сте контактували с него, Олга. Той знае всичко за вас. Вашата нова самоличност, адреса ви. Трябва да допуснем, че сега Иван също ги знае.
— Разполагам с телефонен номер, на който да се обадя в случай на нужда. Британците твърдят, че могат да ме приберат в рамките на няколко минути.
— Както вероятно се досещате, тези дни не съм много впечатлен от британската сигурност.
— Да не възнамерявате да ме преместите от Оксфорд, без да им кажете?
— Със сила, ако е необходимо. Къде е британският ви паспорт?
— В горното чекмедже на нощното шкафче.
— Ще ви трябва заедно с някакви дрехи и всичко друго, което не искате да изоставяте.
— Имам нужда от компютъра и документите ми. И от Касандра. Няма да тръгна без Касандра.
— Коя е Касандра?
— Моята котка.
— Ще й оставим храна и вода в изобилие. Утре ще изпратя някого да я прибере.
— Но тя е привързана към мен.
— Дори да е котка водач, не е разрешено да пътува с „Евростар“.
— „Евростар“?
— Отиваме в Париж. И трябва да побързаме, ако искаме да хванем последния влак.
— В колко часа тръгва?
„В седем и тридесет и девет — помисли си той. — Нито минута по-късно“.
19. Оксфорд
Оксфордският градски автобус № 5 тръгва от гарата, минава през района на търговския център „Темпларс Скуеър“, над моста Магдален и стига до далечния квартал Блекбърд Лейс. Габриел и Олга се качиха пред колежа „Ол Соулс“ и слязоха на първата спирка на Каули Роуд. С тях слязоха още петима пътници. Четирима от тях тръгнаха по пътя си. Петият — мъж на средна възраст, повървя малко след тях, преди да влезе в църквата на ъгъла на Джун Стрийт. От нея долетяха гласовете на молещите се.
— Всяка сряда има вечерна служба.
— Изчакайте вътре, докато взема нещата ви.
— Искам да се сбогувам с Касандра и да се уверя, че е добре.
— Не ми ли вярвате, че ще я нахраня?
— Обзалагам се, че не обичате животните.
— В действителност е точно обратното. И имам белези, с които да го докажа.
Те завиха по Ректъри Роуд и се отправиха право към вратата на Олга. Нейният велосипед още бе облегнат на казана за боклук зад ниската тухлена стена. На бравата висеше лимоненозелена диплянка, рекламираща нова индийска храна. Олга я свали, преди да мушне ключа в ключалката, но той отказа да се завърти. После някъде на притъмнялата улица забоботи автомобилен двигател. Алон усети, че тилът му пламва.
За обикновен човек двете последователни събития вероятно нямаше да означават нищо. Но за такъв като Габриел те бяха като примигваща неонова табела, предупреждаваща за опасност. Обръщайки бързо глава надясно, той видя, че колата приближава с висока скорост и загасени фарове откъм Сейнт Клемънтс Стрийт. Шофьорът бе широкоплещест и държеше спокойно волана с две ръце. Алон забеляза, че точно зад него от отворения прозорец се подава предмет с позната форма — полуавтоматичен пистолет, снабден със заглушител.
Бяха хванати в капан точно както Григорий бе попаднал в клопка преди тях. Ала това нямаше да бъде отвличане. Щеше да бъде елиминираща операция. За да оцелеят през следващите десет секунди, от Габриел се изискваше да действа отбранително — нещо, което нарушаваше десетилетия натрупан опит и обучение. За съжаление, нямаше избор. Беше дошъл невъоръжен в Оксфорд.
Той направи крачка назад и нанесе силен ритник на вратата. Солидна като стена, тя не помръдна. Като хвърли поглед наляво, Алон видя малкия участък земя, настлан с бял чакъл. Когато първите куршуми се забиха във фасадата на къщата, той сграбчи Олга за ръката и я принуди да залегне зад ниската тухлена стена.
Стрелбата трая не повече от пет секунди — колкото да се изпразни един пълнител, помисли си Габриел — и шофьорът не спря, за да може стрелецът да смени пълнителя или оръжието. Алон повдигна глава, докато автомобилът вземаше лекия завой на пътя, и успя да затвърди първоначалното си впечатление за марката и модела.