— Можеш да им кажеш за информацията от Ливан, Ари, но се опасявам, че Олга няма да се върне скоро в Англия.
— Не можеш да я оставиш в Париж.
— Нямам и намерение. Ще я взема с мен. Знаеш ли, тя наистина е доста добра.
— Нещо ми подсказва, че престоят ми в Лондон няма да е приятен. — Шамрон отпи от кафето си. — По-добре поговори с Узи. Каквото и да правиш, не споменавай нашия разговор за това, че ще поемеш ръководството на Службата. Той няма да е въодушевен от перспективата да работи за теб.
— Никога не съм казвал, че ще приема работата, Ари. Казах, че ще обмисля предложението.
— Чух те още първия път. Обаче знам, че няма да ме подведеш, не и за толкова важно нещо.
— Моля те, направи ми още една услуга, докато си в Лондон.
— Каква?
— Трябваше да оставя котката на Олга при Джулиан Ишърууд.
Шамрон отново започна да върти запалката си.
— Мразя котките. А единственото нещо, което мразя повече от тях, е да ме лъжат.
23. Лаго ди Комо, Италия
Лаго ди Комо се намира в североизточния край на област Ломбардия, само на няколко километра от швейцарската граница. Имащо Y-образна форма, езерото е заобиколено от високи алпийски върхове и територията около него е осеяна с живописни градчета и села. Едно от най-дълбоките езера в Европа, то, за съжаление, е и едно от най-замърсените. Всъщност неотдавнашно изследване, направено от група италиански еколози, установи, че нивото на бактериите надвишава шейсет и осем пъти нормите за безопасно къпане на хората. Виновни за това са остарелите канализационни системи по крайбрежието, оттичащите се дъждовни води от близките ферми и лозя и намаляването на валежите и планинската снежна покривка, приписвано — правилно или не — на глобалното затопляне. Под натиска на местната туристическа индустрия правителството обеща да предприеме драстични действия, за да предотврати замърсяването на езерото да достигне положение, от което няма връщане. Обаче повечето италианци не затаиха дъх при това изявление. Тяхното правителство приличаше повече на очарователен мошеник — добро в обещанията, но не толкова добро в изпълнението им.
Ала когато застанеше на терасите на Вила Тереза, човек забравяше, че прекрасните води на езерото са замърсени по какъвто и да е начин. Наистина, в определени моменти на деня и при подходяща светлина и климатични условия, човек можеше да си представи, че няма такова нещо като глобално затопляне, няма войни в Ирак и Афганистан, няма световна финансова криза и няма потенциална заплаха, която да се развихри някъде отвъд пръстена от защитни планински върхове. Построена през XVIII век от богат милански търговец, вилата се издигаше на свой собствен малък полуостров. Беше триетажна, червеникавооранжева на цвят и до нея се достигаше само с плавателен съд — факт, който хер Хайнрих Кивер, главен оперативен директор на „Матрикс Текнолъджис“ в Цуг, Швейцария, намираше за много привлекателен.
Изглежда, хер Кивер търсеше уединено място, където неговите служители да могат да завършат работата по голям проект, без да бъдат разсейвани, в обстановка, вдъхновяваща за велики идеи. След кратка обиколка той заяви, че Вила Тереза е самото съвършенство. Договорът бе подписан на чаша кафе в градчето Лальо, където живееше американска филмова звезда, чието широко отразявано от медиите присъствие край Лаго ди Комо бе според мнението на много от постоянните посетители най-лошото нещо, което се е случило на езерото след изобретяването на бензиновия двигател. Хер Кивер плати целия наем със сертифициран чек, издаден от неговата банка в Цюрих. След това уведоми представителя на агенцията, че иска пълно уединение, което означаваше никакви камериерски услуги, никакви готвачи или последващи обаждания от агенцията. Ако възникнели някакви проблеми, обясни той, агентът пръв щял да научи.
Хер Кивер се настани във вилата още същия следобед заедно с две жени. Едната бе удивителна брюнетка с лице като на руска икона; другата — привлекателна италианка, придружена от двама приличащи си телохранители. Без знанието на агенцията за отдаване под наем, хер Кивер и телохранителите имаха кратък, но разгорещен спор преди провеждането на щателно претърсване на имота за скрити микрофони или друго подслушвателно оборудване. Доволни, че вилата е безопасна, те се настаниха в стаите си и зачакаха пристигането на останалите гости. Те бяха общо шест — четирима мъже и две жени, и пристигнаха не от Цуг, а от анонимна на вид административна сграда, намираща се на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Бяха пътували поотделно до Европа под фалшиви имена и с фалшиви паспорти в джоба. Трима от тях бяха кацнали в Рим и бяха продължили с кола на север, а другите трима бяха кацнали в Цюрих и бяха шофирали на юг. По някакво чудо те пристигнаха на територията на частната вила с разлика от само пет минути. Хер Кивер, който ги посрещна, заяви, че това е добър знак. Шестимата новопристигнали се въздържаха да изразят мнение. Бяха плавали и преди под ръководството на хер Кивер и знаеха, че в спокойните води често се зараждат морски бури почти или без никакво предупреждение.