Габриел не беше край Лаго ди Комо и не стана свидетел на успешния край на операцията. Придружен от Олга Сухова, той отлетя за Лондон на сутринта след разпита и веднага бе откаран в една безопасна квартира във Виктория. Греъм Сиймор го очакваше и го подложи на десетминутна тирада, преди да му разреши да говори. След като първо настоя микрофоните да бъдат изключени, Габриел описа забележителната операция, която току-що бяха провели на брега на Лаго ди Комо. Сиймор веднага се обади по сигурна линия в Темс Хаус и зададе само един въпрос: „Пристигала ли е жена с руски паспорт на името на Наталия Примакова на летище Хийтроу с полет 247 на «Аерофлот» на десети януари следобед?“. От Темс Хаус позвъниха след няколко минути. Отговорът бе положителен.
— Искам веднага да насроча среща с премиера и моя генерален директор. Ако си съгласен, мисля, че ти трябва да ги информираш. В крайна сметка ти доказа, че всички ние сме грешали, Габриел. Това ти дава правото да ни натриеш носовете.
— Нямам намерение да ви натривам носовете. А последното нещо, което искам, е да споменаваш каквото и да е за това на твоя премиер или на генералния директор.
— Григорий Булганов е британски поданик и като такъв, има право на всяка защита, предлагана от Британската корона. Нямаме друг избор, освен да представим нашите доказателства на руснаците и да настояваме незабавно да го върнат.
— Иван Харков си е направил огромния труд да докопа Григорий, по всяка вероятност с благословията на ФСБ и самия Кремъл. Наистина ли мислиш, че ще го върне, защото британският министър-председател настоява за това? Трябва да играем играта по същите правила като Иван.
— Което ще рече?
— Трябва да го откраднем на свой ред.
Греъм Сиймор проведе още един телефонен разговор, после облече палтото си.
— От охранителната служба на Хийтроу ще ни дадат снимки. Вие с Олга останете тук. И моля те, опитай се да сведеш стрелбата до минимум. В момента си имам достатъчно проблеми.
Обаче Габриел не остана дълго в безопасната квартира. В действителност той се измъкна от нея няколко минути след тръгването на Сиймор и се насочи право към Чейни Уок в Челси. Някога тиха крайбрежна алея за разходка, сега тази историческа лондонска улица изглеждаше най-натоварената в този район на Челси. На някои от големите къщи имаше медни табелки в памет на прочутите им в миналото обитатели. Джоузеф Търнър бе живял тайно на номер 119, Данте Росети — на номер 19. Хенри Джеймс бе прекарал последните си дни на номер 21, Джордж Елиът бе направил същото на номер 4. Тези дни малцина художници и писатели можеха да си позволят да живеят на Чейни Уок. Сега тя бе запазена за богати чужденци, поп звезди и финансисти от Сити. По една случайност на нея бе и лондонският адрес на Виктор Орлов, руски олигарх и критик на Кремъл в изгнание, който живееше в пететажната сграда на номер 43. Същият Виктор Орлов, който сега бе обект на тайно разследване, провеждано от екип къртици от булевард „Цар Саул“.
Габриел влезе в малкия парк от другата страна на улицата и седна на една пейка. Къщата на Орлов бе висока и тясна, обрасла с глицинии. Както и другите къщи в редицата от елегантни жилищни сгради, тя се издигаше на няколко метра навътре от улицата зад ограда от ковано желязо. Отпред бе спряло бронирано бентли с чакащ зад волана шофьор. Точно зад бентлито бе паркиран черен рейндж роувър, зает от четирима бодигардове от охраната на Орлов — всичките бивши служители на елитните британски специални въздушни части. От булевард „Цар Саул“ бяха открили, че бодигардовете са били предоставени от „Екстън Екзекютив Секюрити Сървисис“, с офис на Хил Стрийт, Мейфеър. „Екстън“ бе смятана за най-добрата частна охранителна компания в Лондон — немалко постижение в град, пълен с богати хора, загрижени за своята безопасност.