Алон се бе свързал с него предния ден, преди да напусне Лондон, по обезопасената линия, осигурена от ЦРУ до американското посолство. От каблограмата Ейдриън бе получил само обща представа за нещата. Сега Габриел го запозна с подробностите. В края на изложението Картър взе да преглежда физическите доказателства, като започна от писмото, оставено от Григорий в Оксфорд, и завърши със снимките от камерите за наблюдение на Хийтроу на мъжа, известен под името Анатолий.
— Честно казано — рече Ейдриън, — ние никога не сме вярвали в историята, че Григорий е променил мнението си и е дезертирал отново в родината си. Както може би си спомняш, аз имах възможност да прекарам известно време с него в нощта, когато пристигнахте от Русия.
Габриел естествено си спомняше. Чрез един логистичен подвиг, който само ЦРУ можеше да реализира, Картър бе кацнал с ескадрила самолети „Гълфстрийм“ на летището в Киев само няколко часа след като колата с Габриел и тримата руски бегълци бе преминала границата на Украйна. Алон се беше върнал в Израел, докато Григорий и Олга бяха отлетели за Великобритания, където им дадоха убежище. Картър лично бе завел Елена Харкова в Съединените щати, където й бе даден статут на политически емигрант. Сегашното й местоположение бе толкова стриктно пазено в тайна, че дори Габриел нямаше представа къде я е скрило ЦРУ.
— Ние изпратихме екип, който да говори с Григорий двайсет и четири часа след неговото пристигане в Англия — продължи Ейдриън. — Никой от участниците не изрази скептицизъм относно неговата искреност. След изчезването му наредих да бъдат прегледани аудио- и видеозаписите, за да видим дали не сме пропуснали нещо.
— И?
— Григорий бе чист като сълза. Няма нужда да казвам, че бяхме доста изненадани, когато британците заявиха, че мислят противното. Що се отнася до Лангли, беше съвсем очевиден опитът им да прехвърлят част от вината за изчезването му върху теб. Те няма на кого да се сърдят, освен на себе си. Не трябваше изобщо да му се разрешава да се замесва с опозиционерите, които се мотаят в Лондон. Беше само въпрос на време Иван да го хване.
— Харков още ли е обект на наблюдение на Агенцията за национална сигурност?
— Разбира се.
— Знаете ли, че току-що е продал няколко хиляди противотанкови ракети и РПГ-та на „Хизбула“?
— Чухме слухове по този въпрос. Но за момента проследяването на бизнес делата на Иван е доста назад в списъка ни с приоритети. Нашата първостепенна грижа е да опазим бившата му съпруга и децата му от всяко посегателство.
— Той правил ли е официален опит да ги поиска?
— Преди няколко месеца руският посланик повдигна въпроса по време на рутинна среща с държавния секретар. Държавният секретар се престори на изненадан и каза, че ще проучи въпроса. Тя е добър играч на покер. От нея щеше да излезе отличен оперативен агент. Седмица по-късно заяви на посланика, че понастоящем Елена Харкова и нейните деца не живеят в САЩ, а и никога преди не са живели тук. Посланикът благодари многословно на държавния секретар за направените усилия и повече не повдигна въпроса.
— Иван сигурно знае, че те са тук, Ейдриън.
— Разбира се, че знае. Обаче нито той, нито приятелите му от Кремъл могат да направят нещо. Операцията, която ти проведе в Сен Тропе миналото лято, беше истинско бижу. Ти изтръгна децата на Харков чисто и привидно законно. Нещо повече, когато се разведе с Елена в руски съд, Иван фактически се отказа от всякакви законни претенции към тях. Сега единственият начин, по който може да си ги върне, е, като ги открадне. И това няма да се случи. Ние се грижим по-добре за нашите дезертьори, отколкото британците.
— Тя е на безопасно място, надявам се.
— На много безопасно място. Но ще ми позволиш ли да ти дам малък съвет, като приятел на приятел? Вземи присърце думите на Григорий. Забрави за обещанието, което си му дал онази нощ в Русия. Освен това, подозирам, че Иван вече му е пуснал куршум в тила. Като познавам Харков, мисля, че го е направил лично. Прибери се вкъщи при жена си и остави британците да оправят кашата, която са забъркали.