— Те също така могат да бъдат и много мили. Добре са се грижили за децата ми, докато те бяха задържани. Николай още говори с добро чувство за времето, прекарано в жандармерията на Сен Тропе. Хареса му и манастирът в Приморските Алпи. Що се отнася до децата, бягството бе за тях едно голямо приключение. И трябва да ти благодаря за това, Габриел. Направи нещата много лесни за тях.
— Какво знаят за случилото се с баща им?
— Знаят, че той имаше някои проблеми с бизнеса, както и че се разведе с мен, за да се ожени за любовницата си Екатерина. Колкото до трафика с оръжие и убийствата… — Гласът й заглъхна. — Много са малки да разберат. Ще изчакам, докато станат по-големи, за да им кажа истината. Тогава сами ще могат да си направят изводите.
— Но те със сигурност са любопитни.
— Разбира се, че е така. Шест месеца не са виждали и разговаряли с Иван. За Николай беше трудно. Той обожава баща си. Сигурна съм, че обвинява мен за отсъствието му.
— Как им обясни това, че живеете в изолация, заобиколени от охранители?
— В действителност тази част не бе толкова трудна. Анна и Николай са деца на руски олигарх. Те са прекарали целия си живот, заобиколени от въоръжени мъже с радиостанции, така че това им изглежда напълно естествено. Колкото до изолацията, казах им, че е само временна. В някой близък ден ще им бъде разрешено да си имат приятели и да ходят на училище като всички американски деца. Засега имат чудесна домашна учителка от ЦРУ. Занимава се с тях от девет сутринта до три следобед. После гледам да излязат навън и да поиграят, независимо какво е времето. Разполагаме с няколко хиляди квадратни километра, две езера и река. Има много неща, които могат да правят. Тук е рай. Но никога нямаше да мога да си го позволя, ако не беше ти и твоите помощници.
Елена имаше предвид екипа от компютърни специалисти на Службата, които в дните след нейното бягство бяха проникнали в банковите сметки на Иван в Москва и Цюрих и бяха изтеглили от тях над двайсет милиона долара. „Неразрешените трансфери“, както евфемистично ги наричаха на булевард „Цар Саул“, бяха една от многото дейности, свързани със случая, които заобикаляха закона. След това Иван не беше в състояние да се заяжда за липсващите пари или да поставя под съмнение поредицата от събития, довели до загубата на попечителство над двете му деца. Той се занимаваше с повдигнатите срещу него обвинения на Запад, че е продал някои от най-смъртоносните руски зенитни ракети на терористите от Ал Кайда — продажба, извършена с благословията на Кремъл и самия руски президент.
— Ейдриън ми каза, че от ЦРУ са се съгласили да осигурят защита на теб и децата само за две години — каза Габриел.
— Ти очевидно не смяташ, че е достатъчно дълго.
— Не, не смятам.
— Американските данъкоплатци не могат да плащат безкрайно. Когато агентите на ЦРУ си тръгнат, ще наема собствена охрана.
— Какво ще стане, когато парите свършат?
— Предполагам, че винаги мога да продам картината, която ти фалшифицира за мен. — Тя се усмихна. — Искаш ли да я видиш?
Елена го заведе в голямата зала и спря пред точното копие на „Две деца на плажа“ от Мери Касат. Това бе вторият вариант, който Алон бе нарисувал на картината. Първият бе продаден на Иван Харков за два и половина милиона долара и сега бе притежание на френската прокуратура.
— Не съм сигурен, че подхожда на адирондакския декор.
— Не ме интересува. Ще си я държа точно където е.
Той подпря с ръка брадичката си и леко наклони глава.
— Мисля, че е по-хубава от първата, нали?
— При първото копие мазките на четката ти бяха твърде релефни. Това е перфектно. — Тя го погледна. — Предполагам обаче, че не си изминал целия този път, за да говорим за децата ми или да чуеш моите забележки за работата ти.
Алон не отговори нищо. Елена се загледа в картината.
— Знаеш ли, Габриел, наистина е трябвало да станеш художник. Можеше да бъдеш велик. И с малко късмет, може би никога нямаше да имаш нещастието да срещнеш моя съпруг.
Над сто професионални разузнавачи от четири държави бяха участвали в случая Харков и повечето още ги човъркаше един въпрос: Защо Елена Варламова — красивата и възпитана дъщеря на висш функционер на Комунистическата партия, икономист плановик от Ленинград — се бе омъжила за гангстер като Иван?
По време на тяхната женитба той работел за всеизвестното Пето главно управление на КГБ и изглеждал предопределен за бляскава кариера. Ала в края на осемдесетте години на XX век, когато Съветският съюз агонизирал на своето смъртно легло, бъдещето му взело внезапен и неочакван обрат. В отчаян опит да вдъхне живот на замиращата съветска икономика Михаил Горбачов бе въвел икономически реформи, които позволяваха сформирането на инвестиционни дружества. С подкрепата на своите началници Иван напуснал КГБ и основал една от първите частни банки в Русия. Подпомагана тайно от бившите му колеги, скоро тя станала много печеливша и когато СССР най-накрая издъхнал, Харков имал уникалната възможност да грабне някои от най-ценните му активи. Сред тях била флотилия от транспортни кораби и самолети, която той превърнал в една от най-големите транспортно-спедиторски компании в света. Не след дълго корабите и самолетите на Иван потеглили за дестинации в Африка, Близкия изток и Латинска Америка, натоварени с едни от малкото изделия, които руснаците изработвали добре: оръжия. Харков обичал да се хвали, че може да сложи ръка на всичко и да го превози навсякъде, в някои случаи само за една нощ. Не го интересувал моралът, а само парите. Продавал на всеки, стига да можел да плати. А ако не можел, предлагал да уреди финансирането чрез своята банка. Харков продавал оръжията си на диктатори, както и на бунтовници. Продавал на борци за свобода, които имали законното право да недоволстват, както и на маниаци, които избивали жени и деца. Специализирал се в доставката на оръжие за режими, които били толкова извън границите на благоприличието, че не можели да получат оръжие от законни източници. Той усъвършенствал практиката да продава оръжия и на двете страни в един конфликт, като разсъдливо контролирал потока на оръжие, така че да удължи убийствата и да увеличи до максимум печалбите си. Иван разрушавал страни. Унищожавал народи. И през това време станал неприлично богат. Години наред той успявал да държи в тайна своята смъртоносна мрежа. За останалия свят Иван Харков бил истинският символ на новата Русия — прозорлив инвеститор и бизнесмен, който лесно оперирал в Изтока и Запада, колекционирайки скъпи къщи, луксозни яхти и красиви любовници. По-късно Елена щеше да признае на Габриел, че е способствала за голямата измама на Иван. Затваряла си очите за неговите романтични похождения точно както умишлено се била поставила в неведение по отношение на истинските източници на огромното му богатство.