Съблякоха ги по бельо и ги завързаха за три метални градински стола. Габриел инжектира на всеки от тримата мъже стимулант — малки дози на бодигарда и шофьора и по-голяма на Владимир Чернов. Главата му бавно се повдигна от гърдите и като примигваше бързо, той огледа обстановката. Двамата му охранители седяха точно срещу него с разширени от ужас очи. Яков, Михаил, Навот и Алон бяха застанали в редица зад тях. В лявата ръка на Габриел имаше глок 45 калибър със заглушител на дулото. В дясната си ръка той държеше снимка на мъж, който стоеше в залата за пристигащи на летище Хийтроу. Алон погледна към Яков, който отлепи тиксото, увито около долната част на главата на Чернов. При отскубването на доста голямо количество коса Владимир изкрещя от болка. Габриел му нанесе силен удар с глока в челото и му каза да си затваря устата. Чернов, с обляно в кръв ляво око, се подчини.
— Знаеш ли кой съм аз, Владимир?
— Не съм ви виждал никога през живота си. Моля ви, който и да сте, всичко това е някакво…
— Не е недоразумение, Владимир. Погледни добре лицето ми. Виждал си го и преди, сигурен съм в това.
— Не, не съм.
— Двамата с теб започнахме зле. Ти ме лъжеш и ако продължиш да го правиш, никога няма да излезеш оттук. Кажи ми истината, Владимир, и ти, а и твоите хора ще бъдете оставени живи.
— Казвам ви истината. Никога преди не съм виждал лицето ви.
— Даже и на снимки? Те със сигурност са ти дали моя снимка.
— Кой?
— Мъжете, които са дошли при теб, когато са искали да наемат Другаря Жирлов, за да ме открие.
— Никога не съм чувал името на този човек. Аз съм легитимен консултант по сигурността. Искам веднага да пуснете мен и хората ми. Иначе…
— Иначе какво, Владимир?
Чернов не отговори нищо.
— Разполагаш с много ограничена възможност, Владимир. Много ограничена. Ще ти задам въпрос и ти ще ми кажеш истината. — Габриел поднесе снимката пред лицето на Чернов. — Кажи ми къде мога да намеря този човек.
— Никога не съм го виждал.
— Сигурен ли си, че това е отговорът, който искаш да ми дадеш, Владимир?
— Това е истината!
Габриел тъжно поклати глава и отиде зад шофьора на Чернов. Бяха му казали името му. Той вече го бе забравил. Неговото име беше без значение. Шофьорът нямаше нужда от име там, където отиваше. Съдейки по наглото му изражение, Чернов очевидно си помисли, че той блъфира. Явно руснакът не беше чувал за дванадесетата заповед на Ари Шамрон: Ние не размахваме наоколо пистолетите си като гангстери и не отправяме празни заплахи. Изваждаме оръжията си на бойното поле с една-единствена цел. Габриел допря дулото до тила на шофьора и леко го наклони надолу. После, с приковани в лицето на Чернов очи, натисна спусъка.
46. Горна Савоя, Франция
Съществува една популярна заблуда относно заглушителите. В действителност те не правят безшумно оръжието, особено когато то е глок 45 калибър. Куршумът с кух връх влезе в черепа на шофьора с доста силен пукот и излезе през устата му, отнасяйки голяма част от челюстта и брадичката. Ако пистолетът бе в хоризонтално положение по време на изстрела, куршумът можеше да продължи траекторията си, забивайки се във Владимир Чернов. Вместо това, той се сплеска безопасно в пода. Въпреки това, Чернов не се измъкна напълно невредим. Мускулестото му тяло бе опръскано с кръв, мозък и парченца от кости. След няколко секунди към това се прибави и съдържанието на собствения му стомах: изисканите ястия, които няколко часа по-рано бе споделил с Людмила Акулова в „Лез Армюр“. Това беше добър знак. Той можеше да търгува със смърт и насилие, но от вида на малко кръв му прилошаваше. С известен късмет Владимир можеше скоро да се пречупи. Габриел отново постави снимката пред лицето му и му зададе същия въпрос:
— Кой е този мъж и къде мога да го намеря?
За съжаление, отговорът остана непроменен.
— Сигурен съм, че си чувал за мъченията с вода, Владимир. Ние имаме различна техника, която използваме, когато се нуждаем бързо от информация. — Алон се загледа за миг в огъня. — Наричаме я „огнена баня“. — Погледна отново Чернов. — Виждал ли си някога човек, минал през огнена баня?