— Беше някъде през октомври.
— След като сделката с ракетите на Иван стана публично достояние?
— Определено след това.
— Срещнахте ли се в Женева?
— Той се опасяваше, че ме следят в Женева. Настоя аз да отида във Виена.
— Имаше ли поръчка за работа?
— Всъщност поръчките бяха две. Сериозни задачи. Значителни парични суми.
— Първата беше свързана с Григорий Булганов, нали?
— Точно така.
— А втората беше за мен?
— Не, не за вас, Алон. Втората задача касаеше вашата съпруга.
48. Горна Савоя, Франция
Габриел усети как в него се надига вълна от гняв. Прииска му се да стовари юмрука си в лицето на руснака, да го удари толкова силно, че той повече да не стане. Вместо това седна спокойно с пистолет в ръка, с мъртвите мъже зад гърба си, и поиска от Чернов да опише генезиса на операцията по отвличането на Григорий.
— Това бе предизвикателството на живота… поне така смяташе Петров. Иван искаше Булганов да бъде отвлечен в Лондон и да бъде отведен в Русия. Нещо повече, трябваше да изглежда така, сякаш Булганов се е върнал доброволно. Иначе поддръжниците на Харков в Кремъл нямаше да му дадат зелена светлина. Те не желаеха друга битка с британците — като онази, която последва отравянето на Литвиненко.
— Колко дадоха?
— Двайсет милиона плюс разходите, които щяха да бъдат значителни. Петров бе изпълнявал такива поръчки, когато работеше за КГБ. Той събра екип от опитни оперативни агенти и състави план. Всичко зависеше от това Булганов да се качи кротко в колата. Не можеше да го вкара насила, не и при камерите за наблюдение, които надничат над рамото му. Така че изигра бившата съпруга на Булганов, за да му помогне.
— Разкажи ми за хората, които работят за него.
— Всичките са бивши служители на КГБ. И също като Петров, всички са много добри.
— Кой им плаща?
— Петров се разплаща с тях от своя дял. Чух, че е много щедър. Никога не е имал проблеми с работниците си.
Чернов бе изпушил цигарата си чак до филтъра. Той си дръпна от нея за последен път и се огледа за място, където да сложи фаса. Яков го взе от пръстите му и го хвърли в огъня. Габриел отхвърли молбата за втора цигара и поднови разпита си.
— Онази вечер някой откри бясна стрелба по една руска журналистка в Оксфорд.
— Имате предвид Олга Сухова?
— Точно така. И не мисля, че Петров беше там онази вечер.
— Ако беше там, Олга нямаше да оцелее. Беше спешна поръчка. Той изпрати двама от сътрудниците си да я свършат вместо него.
— Къде беше Петров?
— Беше в Италия и се подготвяше да отвлече съпругата ви.
Габриел почувства нов прилив на гняв. Потисна го и зададе следващия си въпрос:
— Той как ни откри?
— Не е той. Откри ви СВР. Чули слухове, че се укривате в Италия, и започнаха да притискат своите източници в италианските служби. Накрая един от тях ви предаде за пари.
— Знаеш ли кой е той?
— Не.
Алон не настоя. Вярваше, че руснакът казва истината.
— Каква информация ви беше дадена за мен?
— Името ви и мястото на имението, където живеете.
— Защо чакахте толкова дълго, преди да действате?
— Такива бяха инструкциите на клиента. Операцията срещу съпругата ви да се проведе само ако отвличането на Булганов мине гладко… и ако клиентът даде заповед да се действа.
— Кога получи такава заповед?
— Седмица след отвличането на Булганов.
— От Маленски ли дойде тя?
— Не, от самия клиент. Иван се обади в офиса ми в Женева. Съвсем недвусмислено даде да се разбере, че Петров трябва да се насочи към втората мишена. — Чернов замълча за момент. — Видях снимка на съпругата ви, Алон. Тя е изключително красива жена. Съжалявам, че трябваше да я похитим, но бизнесът си…
Габриел удари силно с глока руснака през лицето, разкървавявайки отново цепнатината над окото му.
— Къде е сега Петров?
— Не знам.
Алон погледна към огъня.
— Спомни си уговорката ни, Владимир.
— Може да обелите плътта от костите ми, Алон, и пак няма да мога да ви кажа къде е той. Не знам къде живее, нито къде е в даден момент.
— Как се свързваш с него?
— Не го правя. Той се свързва с мен.