— Разбира се.
— И я заключваш?
— Задължително.
— Сам ли влизаш в трезора с клиента?
— Никога. Винаги ме придружава нашият охранител.
— Той също ли напуска помещението?
— Да.
— Какво става, когато клиентът е готов да си тръгне?
— Повиква охранителя, като натиска звънеца.
— Има ли друг изход от банката, освен този към Талщрасе?
— Има сервизна врата, която води до задната алея и паркинга, който делим с другите наематели на сградата. Всички места са обозначени.
Алон огледа лъскавите кутии от неръждаема стомана, после отново погледна Бекер. Тъмните стъкла на очилата му блестяха от отражението на ярките флуоресцентни лампи и правеха невидими малките му черни очи.
— Имам нужда да ми направиш една услуга, Конрад. Много голяма услуга.
— Тъй като искам да запазя банката си, хер Алон, с какво мога да ви помогна?
— Извикай твоя охранител и секретарката си. Кажи им да си вземат отпуска през следващите няколко дни.
— Предполагам, че вие ще ги заместите, нали?
— Не бих искал да те изоставя в беда, Конрад.
— Някой, когото познавам?
— Секретарката ще бъде нова за теб. Но може да си спомниш охранителя от един друг живот.
— Да разбирам ли, че ще е хер Ланге?
— Имаш добра памет, Конрад.
— Така е. Но пък и човек като Оскар Ланге трудно се забравя.
51. Цюрих
Габриел излезе от банката малко след осем часа и отиде в едно оживено кафене на Банхофщрасе. Сара и Узи Навот седяха на тясна маса в задната част, заобиколени от швейцарски финансисти с унили лица. Сара пиеше кафе, а Навот се справяше с порция бъркани яйца и препечена филийка. Миризмата на храна предизвика спазми в стомаха на Габриел, когато се отпусна на един празен стол. Щеше да мине много време, докато отново му се прииска да яде.
— Чистачите са пристигнали един час след като си тръгнахме — прошепна Навот на иврит. — Труповете са били изнесени и сега почистват добре цялата къща.
— Кажи им да се погрижат тези тела никога да не излязат наяве. Не искам Иван да разбере, че Чернов е изваден от строя.
— Иван няма да узнае нищо. Нито Петров. — Узи сложи една вилица от бърканите яйца върху препечената си филийка и премина от иврит на немски, който говореше с лек виенски акцент. — Как е моят стар приятел хер Бекер?
— Изпраща ти поздрави.
— Склонен ли е да помогне?
— Склонен е доста силна дума, но сме вътре.
На бърз немски Габриел описа процедурите за достъп на клиента до трезора на „Бекер и Пул“. Като приключи, даде знак на сервитьора и си поръча кафе. После поиска да бъдат вдигнати съдовете на Навот. Узи грабна последното залче от препечената си филийка, докато отнасяха чинията.
— Кое от момичетата ще поеме работата на секретарката?
— Тя трябва да говори английски, немски и френски. Това ни оставя само една кандидатура.
Навот хвърли бърз поглед към Сара.
— Ще бъда по-спокоен, ако получим одобрението на Лангли, преди да я изпратим там.
— Картър ми даде правото да я използвам за каквато роля ми потрябва. Освен това тя вече участва в операция снощи в Женева.
— И единственото, което трябваше да направи, бе да се престори за няколко секунди на зарязано от любимия си момиче. Сега говорим за това да я поставим в непосредствена близост до убиец от бившето КГБ.
Сара се обади за пръв път:
— Мога да се справя с това, Узи.
— Забравяш, че Иван има твои снимки от миналото лято в неговата къща в Сен Тропе. Възможно е да ги е показал на своя приятел Петров.
— Приготвила съм си тъмна перука и фалшиви очила. Когато ги сложа, дори аз трудно се познавам. И никой друг няма да ме познае, особено ако никога преди не ме е виждал лично.
Навот продължаваше да бъде скептично настроен.
— Има и още нещо, което трябва да се обмисли, Габриел.
— Какво е то?
— Обучението й за боравене с оръжие. Или по-точно, липсата на такова.
— Аз съм я обучавал. Същото е направило и Управлението.
— Не, ти си я научил само на най-основните неща. А в Управлението са я подготвили за работа на бюро в Центъра за борба с тероризма. Няма много стрелба в един обикновен работен ден в Лангли.