Габриел измъкна четиридесет и петкалибровия глок от колана на панталоните си и го насочи към лицето на Петров. В края на дулото му вече нямаше заглушител. Той не бе необходим тук.
— От един метър, Антон. Ето как предпочитам да убивам. От един метър. Така мога да видя очите на моя враг, преди той да умре. Высшая мера — най-крайната мярка на наказание. — Притисна дулото на пистолета в основата на брадичката на руснака. — Безименен гроб. Труп без лице.
Габриел използва дулото, за да разтвори ризата на Петров. Раната на рамото не изглеждаше добре: беше пълна с раздробени костици, нишки от тъкан. Без съмнение тази на бедрото беше също толкова зле. Той затвори ризата и погледна руснака в очите.
— Тук си, защото твоят приятел Владимир Чернов те предаде. Не ни се наложи да го нараняваме. В действителност дори не трябваше да го заплашваме. Просто му дадохме малко пари и той ни каза всичко, което искахме да знаем. Сега е твой ред, Антон. Ако сътрудничиш, ще получиш медицинска помощ и ще се отнасяме към теб хуманно. Ако не…
Алон допря дулото до рамото и го мушна с въртеливо движение в раната. Виковете на Петров отекнаха между каменните стени на избата. Габриел спря, преди руснакът да припадне.
— Разбираш ли, Антон?
Руснакът кимна утвърдително.
— Ако остана по-дълго при теб, ще те пребия до смърт с голи ръце. — Той погледна към Навот. — Ще оставя моят приятел да проведе разпита. Струва ми се справедливо, тъй като ти се опита да го убиеш с твоя пръстен в Цюрих. Не си ли съгласен, Антон?
Петров запази мълчание.
Габриел се изправи и се заизкачва по стълбите, без да каже нито дума повече. Останалите членове на екипа се бяха разположили във всекидневната, като позите им показваха различна степен на изтощение. Погледът на Алон веднага се спря на най-новия член на групата — лекаря, който бе изпратен от булевард „Цар Саул“ да лекува раните на Петров. Според жаргона на Службата той бе саян, тоест доброволен помощник. Габриел го позна. Той бе евреинът от Париж, който веднъж бе лекувал дълбока рана на ръката му.
— Как е пациентът? — попита лекарят на френски.
— Не е пациент — отговори Алон на същия език. — Той е гангстер от КГБ.
— Но си остава човешко същество.
— Бих се въздържал от мнение, докато имате възможност да се срещнете с него.
— Кога ще стане това?
— Не съм сигурен.
— Опишете ми раните.
Габриел го направи.
— Кога са били нанесени?
Алон погледна часовника си.
— Преди около осем часа.
— Куршумите трябва да бъдат извадени. Иначе…
— Ще бъдат извадени, когато аз кажа.
— Положил съм клетва, мосю. Няма да я наруша само защото ви правя услуга.
— Аз също съм положил клетва. А тази нощ моята клетва има преимущество пред вашата.
Габриел се обърна и се качи в стаята си. Изтегна се на леглото, но всеки път, щом затвореше очи, виждаше само кръв. Неспособен да прогони картината от мислите си, той протегна ръка и включи транзистора. Една германка със страстен глас му пожела „добър вечер“ и започна да чете новините. Канцлерът предлагаше нова ера на диалог и сътрудничество между Европа и Русия. Тя възнамеряваше да направи своето предложение на предстоящата спешна среща на върха на Г-8 в Москва.
Подобно на нощната треска, Петров се пречупи на зазоряване. Той не следваше права линия по своя път към истината, но пък и Габриел не бе очаквал нещо друго. Петров беше професионалист. Той ги водеше до задънени улици чрез измама и лъжи. И макар че бе работил само за пари, по възхитителен начин се опита да остане верен на Русия и на своя работодател Иван Харков. Навот бе действал търпеливо, но твърдо. Не се бе наложило да му причиняват допълнително болка или дори да го заплашват с такава. Петров и без това изпитваше достатъчно болки. Единственото, което трябваше да правят, бе да го държат в съзнание. Двете огнестрелни рани и счупената челюст свършиха останалото.
Най-накрая, изтощен и треперещ от инфекцията, руснакът капитулира. Той каза, че имало една дача на североизток от Москва, във Владимирска област. Била изолирана, скрита, защитена. Имало четири потока, чиито води се събирали в голямо блато. Имало и обширна брезова гора. Това било мястото, където Иван вършел кървавите си дела. Тя била затворът на Харков. Ивановият ад на земята. Навот откри местоположението на парцела чрез обикновен клас софтуер. Картината на екрана на компютъра му съвпадаше напълно с даденото от Петров описание. Той изпрати да повикат лекаря и тръгна нагоре да информира подробно Габриел.