Той лежеше в тъмнината с кръстосани зад тила ръце и кръстосани в глезените крака. Като чу новината, седна и спусна крака на пода. После изпрати чрез безопасния си джобен компютър светкавично съобщение до три точки в света: булевард „Цар Саул“, Темс Хаус и Лангли. Един час след изгрев-слънце Габриел замина сам за Хамбург. В два следобед хвана полет 969 на „Бритиш Еъруейс“ и в три часа и петнайсет минути вече седеше на задната седалка на седан на МИ5, който се носеше към центъра на Лондон.
55. Мейфеър, Лондон
През мрачните дни след атаките на 11 септември американското посолство на Гроувнър Скуеър бе превърнато в строго охранявана грозотия. Почти за една нощ барикади и стени бяха издигнати около периметъра му и за голямо раздразнение на лондончани, оживената улица, минаваща покрай едната страна на посолството, беше постоянно затворена за движение. Обаче имаше и други промени, които обществото не можеше да види, в това число построяването на тайна централа на ЦРУ дълбоко под самия площад. Свързана с Общия оперативен център в Лангли, централата служеше като преден команден пост за операции в Европа и Близкия изток и бе толкова секретна, че само шепа британски министри и офицери от разузнаването знаеха за нея. По време на посещението си предното лято Греъм Сиймор се бе почувствал угнетен, откривайки, че тя засенчва главните оперативни зали на МИ5 и МИ6, взети заедно. „Типично за американците“ — беше си помислил той. Изправени пред заплахата от ислямски тероризъм, те бяха изкопали дълбока бърлога за себе си и я бяха напълнили с високотехнологични играчки. И се чудеха защо губят.
Тази вечер Сиймор пристигна малко след осем часа и бе съпроводен до „кръглия аквариум“ — безопасна заседателна зала, чиито стени бяха от звукоизолиращо стъкло. Габриел и Ари Шамрон седяха от едната страна на масата; Ейдриън Картър — с лазерна показалка в ръка, стоеше в предната част на помещението. На прожекционния екран имаше картина, заснета от американски разузнавателен сателит, който осигуряваше покритие на Западна Русия. Тя изобразяваше малка дача, разположена точно на двеста и шест километра североизточно от Троицката кула на Кремъл. Червената точка на Картър бе поставена върху два рейндж роувъра, паркирани пред вилата. Двама мъже стояха до тях.
— Нашите фотоаналитици смятат, че има още охранители, разположени от задната страна на дачата. — Червената точка се премести три пъти. — Тук, тук и тук. Те също така казват, че е ясно, че тези рейндж роувъри пристигат и заминават. Преди два дни в района е навалял няколко сантиметра сняг. Но на тази снимка се виждат пресни следи от гуми.
— Кога е направена?
— По обяд. Аналитиците виждат следи, водещи в двете посоки.
— Смяна на дежурствата?
— Така предполагам. Или подкрепления.
— А какво е положението с комуникациите?
— Дачата е електрифицирана, но от АНС се затрудняват да открият стационарен телефон. Те са сигурни, че някой вътре използва сателитен телефон. Също така засичат съобщения от клетъчен телефон.
— Могат ли да ги прихванат?
— В АНС работят по въпроса.
— Какво знаем за самия имот?
— Собственост е на холдингова компания със седалище в Москва.
— Кой управлява тази холдингова компания?
— Ти как мислиш?
— Иван Харков?
— Ами естествено — отвърна Картър.
— Кога е купил земята?
— В началото на деветдесетте, скоро след краха на Съветския съюз.
— Защо, по дяволите, му е трябвало да купува парцел с брезова гора и мочурище на двеста километра от Москва?
— Вероятно е успял да го вземе на безценица, за няколко копейки.
— Тогава е бил богат човек. Защо това място?
— ЦРУ и АНС имат много способности, Габриел, но разгадаването на намеренията на Иван не е една от тях.
— Колко голям е имотът?
— Около сто и петдесет хектара.
— Какво прави той с него?
— Очевидно нищо.
Габриел стана от стола си и отиде до екрана. Застана мълчаливо пред него, подпрял с ръка брадичката си, с наклонена на една страна глава, сякаш разглеждаше картина. Погледът му бе фокусиран върху парцел от гората, намиращ се на двеста метра от дачата. Макар че гората бе покрита със сняг, въздушната снимка показваше наличието на три успоредни падини в топографията, всичките с една и съща дължина. Бяха твърде еднакви, за да са се получили по естествен начин. Картър изпревари следващия му въпрос.