— Аналитиците успяха да разберат какво представляват те. Работната хипотеза е, че са резултат от някакъв строителен проект. Те откриха още няколко на малко разстояние оттам.
— Има ли снимка?
Ейдриън натисна едно копче на конзолата. Следващата снимка показваше същата конфигурация: три успоредни падини, обрасли с брези. Габриел изгледа продължително Шамрон и се върна на мястото си. Картър изключи лазерната си показалка и я остави на масата.
— От автомобилите и наличието на толкова много пазачи е ясно, че в дачата държат важна личност. Дали са Киара и Григорий… — Гласът на Ейдриън заглъхна. — Предполагам, че единственият начин да разберем със сигурност е да разгледаме на място. Въпросът е дали искаме да отидем там, основавайки се на думите на руски убиец и специалист в отвличанията. — Картър обходи с поглед лицата на присъстващите. — Не смята ли някой от вас да разкаже малко по-подробно как успяхте толкова бързо да откриете Петров?
Въпросът бе посрещнат с напрегнато мълчание. Ейдриън се обърна към Габриел:
— Да допусна ли, че Сара е взела участие в извършването на някакво престъпление?
— На няколко.
— Къде е тя сега?
— Не мога да кажа.
— С Петров, нали?
Алон кимна утвърдително.
— Искам тя да се върне. Колкото до Петров, искам да ми го предадете — когато приключите с него, разбира се. Може да ни помогне да завършим няколко висящи случая.
Картър се върна до сателитната снимка.
— Струва ми се, че имаме две възможности. Възможност номер едно: да отидем в Кремъл, да им представим доказателството за участието на Иван и да поискаме от тях да се намесят.
Отговорът дойде от Шамрон:
— Руснаците пределно ясно дадоха да се разбере, че нямат намерение да ни помогнат. Освен това, да отидем в Кремъл е все едно да отидем при Харков. Ако повдигнем този въпрос пред руския президент…
— … той ще каже на Иван — намеси се Габриел. — И Иван ще отговори на това, като убие Григорий и жена ми.
Картър кимна в знак на съгласие.
— Предполагам, че ни остава втората възможност: да отидеш в Русия и да ги изведеш оттам сам. Честно казано, президентът и аз самият предположихме, че това ще е твоят избор. И той е готов да ти предложи значителна помощ.
Шамрон каза само две думи:
— Кахол ве’лаван.
Картър се усмихна бегло.
— Прости ми, Ари. Говоря почти толкова езици, колкото и ти, но за съжаление, ивритът не е един от тях.
— Кахол ве’лаван — повтори Габриел. — Означава „синьо и бяло“, цветовете на израелското знаме. Но за динозаври като Ари това означава много повече. Означава, че ние сами си вършим работата и не разчитаме на други да ни помагат за решаването на проблеми, които сами сме си създали.
— Но този проблем не сте си го създали вие. Ти преследваше Иван, защото ние те помолихме. Президентът смята, че носим известна отговорност за случилото се. Той е убеден, че трябва да се грижи за приятелите си.
— Какъв вид помощ предлага президентът?
— По разбираеми причини няма да можем да ти помогнем да изпълниш реалната спасителна операция. Тъй като Съединените щати и Русия все още имат няколкостотин ракети, насочени едни срещу други, няма да е много мъдро да се стреляме едни други на руска земя. Обаче можем да помогнем по други начини. Като начало, можем да те вкараме в страната, така че да не се озовеш отново в килиите на Лубянка.
— И?
— Можем да те изведем оттам. Заедно със заложниците, разбира се.
— Как?
Картър сложи на масата американски паспорт. Цветът му бе по-скоро бургундско червен, отколкото син, и носеше щемпела СЛУЖЕБЕН.
— Една степен по-долу е от дипломатическия паспорт. Не осигурява пълен имунитет, но определено ще накара руснаците да помислят добре, преди да те докоснат дори и с пръст.
Габриел отвори паспорта. Засега на страницата с личните данни нямаше снимка, а само име: Арън Дейвис.
— С какво се занимава господин Дейвис?
— Работи за президентската служба за предварителна подготовка към Белия дом. Както вероятно знаеш, президентът ще бъде в Москва в четвъртък и петък за срещата на върха на Г-8. По-голяма част от служителите на президентската служба за предварителна подготовка вече са там. Уредих един човек да се приобщи по-късно към екипа.