— Арън Дейвис?
Картър кимна утвърдително.
— Как ще пристигне той?
— С автомобилния самолет.
— Моля?
— Това е неофициалното име на „С-17 Глоубмастър“, който превозва президентската лимузина. Той също така превозва голям екип агенти от тайните служби. Арън Дейвис ще се качи на самолета, когато той зарежда гориво на летище Шанън, Ирландия. Шест часа след това Арън ще кацне на летище Шереметево. Кола на американското посолство ще го закара в хотел „Метропол“.
— А как ще стане извеждането?
— По същия начин, но в обратна посока. В петък вечерта, след заключителната сесия на срещата на върха, руският президент ще даде галавечеря. По график американският президент трябва да отлети за Вашингтон след приключването й заедно с останалата част от делегацията и хората от службата за предварителна подготовка. Автобусите тръгват от „Метропол“ точно в 22,00 часа. Те ще отидат направо на пистата на Шереметево и пътниците ще се качат на самолетите. За всеки случай ще имаме фалшиви паспорти за Киара и Григорий. Но в действителност руснаците вероятно няма да извършат паспортна проверка.
— Кога ще пристигна аз в Москва?
— „С-17 Глоубмастър“ трябва да се приземи на Шереметево малко след 4,00 часа в четвъртък. По мои сметки, това ти оставя четиридесет и два часа на територията на Русия. Единственото, което трябва да направиш, е да намериш някакъв начин да измъкнеш Киара и Григорий от дачата и да се върнеш в хотел „Метропол“ в 22,00 часа в петък.
— Без да бъда арестуван или убит от армията главорези на Иван.
— Опасявам се, че не мога да ти помогна за това. Имаш и по-неотложен проблем. Пратеникът на Харков очаква отговор на неговите искания утре следобед в Париж. Освен ако не успееш да го накараш да отложи крайния срок с няколко дни…
Картър не събра смелост да довърши мисълта си. Габриел го направи вместо него:
— Целият този разговор е чисто теоретичен.
— Опасявам се, че е така.
Алон се взря в сателитната снимка на дачата сред дърветата. После погледна към наредените на стената часовници, показващи часовите зони. След това затвори очи. И видя всичко.
То се появи пред него като цикъл от големи картини, нарисувани с маслени бои върху платно от ръката на Тинторето. Картините бяха наредени в нефа на малка църква във Венеция и бяха потъмнели от пожълтялото лаково покритие. В мислите си Габриел бавно мина край тях, с Киара до него, гърдите й бяха притиснати към лакътя му, дългата й коса милваше шията му. Дори и с помощта на Картър, извеждането на нея и Григорий живи от дачата щеше да бъде операционен и логистичен кошмар. Иван щеше да играе на родния си терен. Той щеше да има всички предимства. Освен ако Габриел по някакъв начин не получеше превъзходство. Чрез измама…
Той трябваше да накара Иван да свали гарда. Трябваше да го държи зает по времето на набега. И още по-належащо — трябваше да убеди Харков да не убива Киара и Григорий още четири дни. За да направи това, Габриел имаше нужда да получи още едно нещо от Ейдриън Картър. Всъщност не едно, а две неща.
Той примигна, за да прогони видението от Венеция, и пак погледна снимката на дачата сред дърветата. Да, помисли си отново, имаше нужда от още две неща от Картър, но не той трябваше да му ги даде. Само една майка можеше да му ги предостави. И така, с благословията на Картър, той влезе в свободния кабинет в далечния ъгъл на централата и тихо затвори вратата. Набра номера на изолираното имение в планинския масив Адирондак и попита Елена Харкова дали може да му заеме единствените две неща, които й бяха останали на света.
56. Париж
Впоследствие, по време на неизбежния анализ и разбор, които следват операция от такъв мащаб, имаше оживени дебати за това кой измежду многобройните участници в нея носеше най-голямата отговорност за нейния изход. Един участник не бе попитан за мнение и той със сигурност нямаше да се осмели да го каже, ако го бяха сторили. Беше пестелив на думи мъж, човек, който стоеше сам на пост. Казваше се Рами и работата му бе да пази националното богатство — мемунеха. Рами бе стоял редом със Стареца почти двайсет години. Той беше другият син на Шамрон, онзи, който стоеше у дома, докато Габриел и Навот обикаляха света, играейки ролята на герои. Рами бе този, който осигуряваше незабелязано цигарите на Стареца и поддържаше пълна с гориво запалката „Зипо“. Този, който седеше нощем на терасата в Тиберия и слушаше историите на Шамрон за хиляден път, като се преструваше, че ги чува за първи път. Той бе този, който вървеше точно на двадесет крачки зад гърба на Стареца в четири часа следобед на следващия ден, когато той влезе в градините на Тюйлери в Париж.