Не познавам жена на писател, която да не е красива.
В чест на успешния брак, в този сборник включвам една отвратително зализана любовна история от „Дамско списание за дома“ — Бог да ни е на помощ, озаглавен от редакторите: „Дългият път към вечността“. Заглавието, което му поставих аз, струва ми се беше „Адът, с който трябва да свикнем“.
В него описвам един следобед, прекаран с бъдещата ми жена. Какъв срам! Да преживееш сцени от дамско списание!
Веднъж „Ню Йоркър“ нарече една моя книга — „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“ — „поредица нарцистични кикотения“. Това тук може би е същото. Може би за читателя ще е полезно да си ме представи като момичето от Уайт Рок, коленичило върху един камък по нощница, което или гледа златните рибки, или се любува на отражението си.
Книгата включва следните текстове:
1. Къде живея
2. Харисън Бержерон
3. Кой съм този път?
4. Добре дошли в маймунарника
5. Дългият път към вечността
6. Портфейлът на Фостър
7. Мис Изкушение
8. Партия шах
9. Рунтавото куче на Том Едисън
10. Съседната врата
11. Красиви къщи
12. История от Хаянис Порт
13. Изоставен
14. Доклад върху ефекта на Барнхаус
15. Случаят „Еуфио“
16. Върни се при безценната си жена и сина си
17. Елен в завода
18. Лъжата
19. Негодни за носене
20. Момчето, с което никой не можеше да се справи
21. Пилотирани ракети
22. Епикак
23. Адам
24. Утре и утре, и утре