— Защо не ми кача! Какво му каза? А той какво ти отговори?
— Казах, че искам да разговарям с него за Шеридан Бромлейт — отвърна Клейтън. — Обясних му, че според мен тя ходи на опера специално заради него.
— И какво стана?
— Нищо. Стивън просто стана и напусна клуба.
— Това ли е всичко? Нима нищо не каза?
— Напротив, заяви, че единствено от уважение към майка ни ще се въздържи да ме удари, но че ако още веднъж спомена името на онази жена пред него, не мога да разчитам на подобно търпение от негова страна.
— Казал е това?
— Е, не точно с тези думи — мрачно се усмихна Клейтън. — Брат ми беше по-кратък и по-цветист.
— Но мен не може да ме заплаши! Сигурно мога да направя нещо!
— Мислила ли си да се помолиш за него? Или пък да отидеш на поклонение? А какво ще кажеш да се обърнеш към някоя магьосница?
Уитни не се усмихна. Клейтън остави чашата си и се облегна назад.
— Ти си твърдо решена да се намесиш независимо от мнението на Стивън. Прав ли съм?
Тя се поколеба, но накрая кимна.
— Трябва да опитам. Няма да забравя лицето на Шеридан, докато гледаше Стивън в операта и на бала в дома на Ръдърфорд. Що се отнася до брат ти — с всеки изминал ден той става все по-мрачен и нервен. Едва ли нашата ненамеса ще донесе нещо добро и на двамата.
— Разбирам — рече Клейтън, а на устните му заигра закачлива усмивка. — Има ли някакъв шанс да те убедя, че ще допуснеш грешка?
— Страхувам се, че не.
— Разбирам.
— Трябва да ти призная нещо. Помолих Матю Бенит да направи някои проучвания във връзка с Шеридан. Не мога да ги срещна със Стивън, ако не зная къде се намира тя в момента.
— Изненадан съм, че не си изпратила някой лакей да я проследи на излизане от операта и едва тогава да се обърнеш към фирмата на Матю.
— Не съм се сетила за това!
— Аз пък — да.
Гласът му прозвуча безстрастно, а лицето му дори не трепна и в първия момент Уитни не обърна внимание на казаното. Когато обаче смисълът му стигна до нея, тя едва се сдържа да не се хвърли на врата му. Любовта й към Клейтън ставаше все по-голяма.
— Обичам те! — промълви тя.
— Тя работи като гувернантка в семейството на един баронет — информира я херцогът. — Фамилията им е Скефингтън. Имат три деца. Никога преди не съм чувал за тях. Бенит ми даде координатите им.
Уитни остави чашата си на масата и решително се изправи. Трябваше час по-скоро да изпрати писмо до адвоката с молба да й предостави цялата възможна информация.
— Уитни?
Тя се спря на прага и се обърна.
— Да, милорд?
— Аз също те обичам. — Уитни му се усмихна в отговор и като изчака малко, Клейтън й отправи сериозно предупреждение: — Щом настояваш да ги срещнеш, бъди много внимателна. Съществува огромна опасност Стивън да си тръгне в мига, в който види бившата си годеница. Трябва да бъдеш подготвена и за нещо друго — възможно е брат ми никога да не ти прости заради решението ти да се намесиш. Обмисли предварително всяка своя стъпка, за да не съжаляваш впоследствие.
— Ще го направя — обеща тя и излезе.
Клейтън замислено поклати глава. Познаваше жена си твърде добре, за да повярва дори за миг, че тя ще си губи времето в досадно обмисляне и бездействие. И това беше едно от нещата, които най-много му харесваха у нея.
— Какво правиш? — попита той, когато съшия следобед мина покрай открехнатата врата на салона и забеляза Уитни, седнала зад писалището от розово дърво.
Тя разсеяно вдигна поглед от изписания лист и се усмихна:
— Списък на гостите.
Сезонът вече беше към края си и двамата с нетърпение очакваха да се приберат на спокойствие в имението си, затова Клейтън силно се изненада, че жена му е решила да се забавлява.
— Мислех, че вдругиден се връщаме в Клеймор!
— Прав си, връщаме се. Тържеството, което замислям, ще се състои след три седмици. Тогава е рожденият ден на Ноел. Няма да е нещо внушително, разбира се.
Клейтън пристъпи зад нея и хвърли поглед на списъка.
— Едно малко слонче, с което децата да могат да си играят, без да са застрашени от опасност — прочете през смях той.
— Мисля да го направим като цирк — ще поканим клоуни, жонгльори и всички ще бъдем на открито. Така децата ще се чувстват по-свободни, а и възрастните ще се забавляват.
— Синът ни не е ли малък за празненство от подобен род?
— Той има нужда да общува с други деца.
— Нали по тази причина прекарва цялото си време с децата на Фийлдинг и Торнтън, когато сме в Лондон!
— Да — с усмивка кимна Уитни и подхвърли: — Стивън предложи да направим тържеството на Ноел в неговото имение Монклер, когато споделих плановете си с него.