— По-добре да го беше оставила на мира. През последните шест седмици съм се наситил на празненства и мога да го разбера как се чувства. Като чичо и кръстник на Ноел той се смята за задължен да предложи къщата си за подобно благородно начинание. В продължение на седмица домът му ще бъде окупиран от родители, които очакват да бъдат развличани, независимо от факта, че тържеството ще е детско.
— Предложих на брат ти да организира празненството по случай шейсетия рожден ден на майка ви в Монклер, ние да си празнуваме в Клеймор. Двете събития са почти едно след друго и ми се струваше, че този план е най-добър.
— Умно момиче! Балът в чест на мама ще бъде истинско стълпотворение.
— Нашето тържество ще е малко. Ще поканим няколко внимателно подбрани гости с техните деца и гувернантки.
Клейтън светкавично погледна списъка на гостите и очите му се спряха на името Скефингтън. Той се изправи и иронично отбеляза:
— Много интересен списък.
— Нали? — очарователно се усмихна Уитни. — Пет семейства, на чиято дискретност напълно можем да разчитаме и които вече са донякъде запознати със ситуацията. Плюс семейство Скефингтън.
— И тяхната гувернантка, разбира се.
Уитни кимна и повтори:
— Разбира се. Най-хубавото в този план е, че Шеридан няма да може да си тръгне, защото работи при Скефингтън.
— Как смяташ да задържиш Стивън, когато види, че тя е там?
— Нима мислиш, че той ще си тръгне и ще зареже малкия си племенник, който го обожава? Как ще го възприеме Ноел? И какво ще си кажат всички останали, ако разберат, че присъствието на една обикновена гувернантка го е извадило от равновесие? Предпочитах по-дискретен начин да ги срещна, но тъй като е очевидно, че Стивън в никакъв случай не би се съгласил на подобна среща, трябваше все пак да направя нещо, за да го заведа там, където ние искаме да бъде и да му попречим да си тръгне, ако реши да го направи. Брат ти е много горд човек и ми се струва, че не би се унижил да избяга, щом се окаже лице в лице с бившата си годеница. Освен това, както вече ти казах, тържеството ще е на открито, така че Шеридан ще е непрекъснато пред погледите на поканените и Стивън няма да може да я избягва.
Тя замълча и замислено се загледа в списъка.
— Не поканих Ники. Той със сигурност ще се опита да ме разубеди, а дори и да не го направи, едва ли ще се съгласи да дойде при така стеклите се обстоятелства. Ники не одобрява държанието на Стивън, включително това, че не е направил опит да открие момичето и да чуе обясненията му. Ден след като я видях в операта, той ми призна, че знае къде се намира, но отказа да ми даде повече информация. Само отбеляза, че е страдала достатъчно заради Стивън и че не иска никой да знае къде се намира.
— Тя си тръгна, не брат ми! — отбеляза Клейтън.
— Склонна съм да се съглася с теб, но Ники е непоколебим.
— В такъв случай много умно постъпваш, като не събираш двамата под един покрив.
— Защо смяташ така?
— Защото Стивън е намразил Дьовил от дъното на душата си след бягството на Шеридан.
Клейтън се замисли. Имаше вероятност планът на Уитни да претърпи провал, но едва ли би могло да бъде измислено нещо по-добро.
— А какво ще стане, ако семейство Скефингтън не приемат поканата ни?
Съпругата му не допускаше подобна възможност.
— Според проучванията на Матю Бенит лейди Скефингтън накарала съпруга си да доведе цялото им семейство в Лондон по време на Сезона, за да се смесят „с подходящи хора“. Те имат много малко пари, но затова пък — огромни претенции, както изглежда.
— Звучи ми странно окуражаващо! Направо нямам търпение цялото им домочадие да окупира дома ми в продължение на седемдесет и два часа, да сядат дванайсет пъти на масата ми, да пият чай с мен три следобеда…
Уитни нетърпеливо го прекъсна:
— Пристигнали са в Лондон с надеждата, че като получат достъп до по-подбрани хора, седемнайсетгодишната им дъщеря може да сключи изгоден брак. Поне до вчера нито една от целите им не е била осъществена. Като имаш това предвид, наистина ли вярваш, че ще отклонят личната покана на херцога на Клеймор да присъстват на градинското тържество, организирано в дома му?
— Не — отвърна Клейтън и добави: — Но все пак продължавам да се надявам.
— Напразно — рече през смях съпругата му. — Спомни си, че брат ти е най-блестящата партия в цяла Англия!
— Дотогава може да завали сняг — с надежда подхвърли Клейтън. Идеята за наближаващото тържество му се струваше все по-противна. — Сигурно все някога се е случвало и това — да падне сняг през юни.