— Каква абсурдна идея! — възкликна изнервено Алисия Уестморланд. — Както добре знаеш, Стивън не желае да чува дори името на този човек от деня, в който Шеридан изчезна!
— Защо не изведете Ноел навън, мадам? — намеси се бързо Уитни, усетила как раздразнението на свекърва й нараства при всеки коментар от страна на госпожица Черити. — Предложих на гувернантките да заведат всички деца до езерото, за да им покажат лебедите и да ги почерпят с нещо сладко, така че след половин час всички трябва да са там. Бихте могли да държите под око едно конкретно лице, ако то сгреши да се появи заедно с другите.
Черити кимна, изправи се и хвана Ноел за ръчичката:
— Е, млади ми лорде, ще отидем ли да пошпионираме малко? — подкани го тя.
Ноел се дръпна и енергично заклати глава:
— Първо целувка… Довиждане… — обясни детето и се спусна към баба си, после към майка си, за да ги целуне.
След като направи това, то доволно се усмихна на госпожица Черити, подаде й ръка и тръгна с нея навън.
Алисия успя да запази приветливата усмивка върху лицето си, докато внукът й беше в стаята, но когато детето и госпожица Черити излязоха, тя насочи мрачен поглед към вратата. Търпението й се беше изчерпало. Тя беше много сърдита на Стивън, че е довел две дами със себе си и по този начин усложнява изпълнението на плана им. Гневът й към двете жени, позволили си да дойдат със сина й, също нямаше граници. Графът, който нямаше представа за чувствата, които изпитваше майка му, влезе във всекидневната заедно с гостенките си, приближи до стола, на който седеше Алисия, и се наведе да я целуне:
— Изглеждаш малко уморена, мамо.
— Нямаше да изглеждам уморена, ако не беше закъснял толкова, карайки ме да се тревожа и да се питам кога ли най-сетне ще се появиш.
Тонът й силно го изненада. Не смяташе, че с заслужил подобно обвинение.
— Нямах представа, че часът на моето пристигане е от такова огромно значение. Съжалявам, че си се притеснила.
— И според мен е изключителна проява на грубост да караш домакинята на празненството да те чака! — добави сърдито майка му.
Стивън се изправи и я изгледа мрачно.
— Хиляди извинения заради забавянето ми, ваша светлост — повтори той и добави: — Казвам го за втори път.
После сви рамене и се обърна да представи гостенките, които беше довел.
— Майко, мисля, че познаваш госпожица Фицуеъринг…
— Как е баща ти, Моника? — запита Алисия, когато младата жена се поклони почтително пред нея.
— Много добре, благодаря, ваша светлост. Изпраща ви най-искрени поздрави.
— Предай му поздрави и от мен, когато го видиш. А сега, тъй като очевидно си изморена от пътуването, ти препоръчвам веднага да се прибереш в стаята си и да си починеш, докато дойде време за вечеря, за да възвърнеш малко цвета на лицето си.
— Изобщо не съм изморена, ваша светлост — отвърна госпожица Фицуеъринг, обидена от намека, че не изглежда особено добре.
Вдовицата не й обърна внимание и царствено протегна ръка към другата млада дама.
— Чух, че доскоро сте били болна, госпожице Портър — подхвърли тя на Джорджет, която й се покланяше. — Трябва да прекарате уикенда в леглото.
— О, но това беше миналата година, ваша светлост! Напълно се възстанових оттогава! — възрази девойката.
— Предпазните мерки са ключът към доброто здраве — осведоми я Алисия. — Така казва личният ми лекар и в резултат на това, че съм следвала този негов съвет в продължение на години, сега мога да се похваля с отлично здраве и превъзходно разположение на духа.
Уитни пристъпи към неканените гостенки, преди те да са успели да се съвземат от забележките на възрастната херцогиня, и рече:
— И двете изглеждате много добре, но съм сигурна, че все пак бихте искали поне за малко да се оттеглите в стаите си, за да се поосвежите.
Тя се усмихна и поведе обърканите и обидени дами към вратата.
— Къде с племенникът ми? — попита Стивън и целуна снаха си по страната. — И къде се е дянало „отличното разположение на духа“ на майка ми? — прошепна на ухото й той.
— Ноел е с госпожица Черити… — започна Уитни и изведнъж разбра, че моментът за изпълнение на плана беше настъпил. Нямаше връщане назад. — След половин час всички ще се съберем край езерото, където сме организирали малко тържество за децата. Там ще видиш Ноел и някои от децата, които живеят в имението.
51
Лебедите грациозно се носеха по повърхността на езерото. Шеридан и другите две гувернантки стояха край красивата бяла беседка и наблюдаваха децата, които с викове се опитваха да подмамят лебедите да излязат на брега. Гласовете им се смесваха с тези на възрастните. Всички гости се бяха събрали на поляната.