— Малко повече от седмица — отвърна Шеридан, неспособна да прикрие объркването си. Изглежда, никой от тук присъстващите не беше чувал за нея, макар да беше сгодена за член от семейството им. Беше странно. Много странно.
— Това вашето първо посещение ли е?
— Да — едва успя да изрече тя и отново извърна очи към Стивън.
— И какво ви води тук?
— Госпожица Ланкастър пристигна в Англия, понеже е сгодена за англичанин — отвърна Стивън. Молеше се сърцето на майка му да е достатъчно здраво, за да издържи на удара, който щеше да й бъде поднесен.
Вдовстващата херцогиня видимо се успокои.
— Колко хубаво! — възкликна тя и се намръщи, когато прислужникът й подаде чаша шери, вместо искания от нея горещ шоколад. — Колфакс, казах, че искам шоколад! — Тя си взе чаша шоколад, усмихна се на Шеридан и любезно допита: — За кого сте сгодена, госпожице Ланкастър?
— За мен — сухо произнесе Стивън.
В стаята се възцари гробно мълчание. Ако ситуацията не беше толкова кошмарна, графът щеше да избухне в смях.
— За… кого? — заекна майка му. Без да каже нито дума повече, Алисия остави чашата с горещата напитка на масата и взе така настойчиво предлаганата и чаша шери.
Братът на Стивън го гледаше недоверчиво, а Уитни не помръдваше. Колфакс се чудеше на кого да съчувства повече — на Шери или на майката на графа, а Никълъс Дьовил заби поглед в пода, обзет от желание да е навсякъде другаде, само не и тук.
Шери беше навела засрамено глава. Бъдещите й роднини определено не бяха очаровани от нея. Стивън я хвана окуражаващо за ръката и й каза първото нещо, което му дойде наум:
— Ти искаше да изчакаме да пристигнеш и тогава да съобщим на семейството ми, че сме сгодени. Затова изглеждат толкова изненадани.
— Изглеждаме изненадани, защото сме изненадани — с леден глас отвърна майка му и го изгледа така, сякаш се чудеше дали не е полудял. — Кога се запознахте? Къде? Ти не си ходил в…
— Ще отговоря на всичките ви въпроси само след минута — прекъсна я рязко Стивън. Тъкмо навреме, за да не излезе наяве фактът, че графът не беше ходил в Америка от години. Той се обърна към Шеридан и нежно каза: — Изглеждаш много бледа. Искаш ли да си легнеш?
Тя копнееше да се махне от тази стая, но всичко й се струваше толкова странно, че изведнъж я достраша да си тръгне.
— Не. Мисля, че предпочитам да остана.
Стивън забеляза болката в сивите й очи и се запита как ли би преминало всичко, ако не беше убил годеника й. Вярно, че Бърлтън не беше подходящ за съпруг, но въпреки това държеше на момичето и роднините му — ако имаше такива — със сигурност щяха да посрещнат годеницата му с радост.
— Щом предпочиташ да останеш, тогава аз ще се кача горе, а ти ще обясниш на близките ми какъв… сантиментален идиот съм… как съм се оставил да ме въртиш на малкото си пръстче и съм се подчинил на желанието ти да им кажа за годежа ни едва след като те запозная с тях и те имат възможност да те опознаят.
Сякаш огромна тежест се смъкна от раменете й.
— О! — засмя се засрамено тя и огледа присъстващите. — Така ли е било?
— Нима вие самата не знаете? — избухна майката на графа. За пръв път Стивън виждаше майка си да загуби контрол.
— Не… Разбирате ли, аз загубих паметта си — отвърна Шери и смелостта й възхити графа. — В момента това ми причинява много затруднения, но поне мога да ви уверя, че не съм тръгнала на лов за наследство. Когато излязох на палубата на парахода, стана глупав инцидент…
Гласът й потрепери и Стивън реши да вземе нещата в свои ръце:
— Ти си изморена, а когато Хю Уитиком пристигне утре сутринта и установи, че не си свежа и весела, ще ми отреже главата! Ще те придружа до покоите ти. Пожелай лека нощ на всички. Настоявам.
— Лека нощ на всички — повтори послушно Шери. — Както сигурно знаете, лорд Уестморланд с изключително грижовен.
Очевидно всички я смятаха за доста странна, с изключение може би на Никълъс Дьовил, който я наблюдаваше с нескрит възторг.
20
Стивън се върна в салона и в мига, в който се настани а едно от креслата, въпросите заваляха.
— Какъв нещастен случай? Какъв параход? — попитаха едновременно майка му и Уитни.
Стивън погледна към брат си в очакване да чуе и неговия въпрос, но Клейтън само вдигна вежди и сухо отбеляза:
— Все още не мога да се съвзема от зашеметяващото откритие, че си не само сантиментален идиот, но и „изключително грижовен“.
Никълъс Дьовил тактично се въздържа от намеса в този разговор, но графът не можеше да се освободи от усещането, че французинът ужасно се забавлява. Помисли си дали да не предложи на Дьовил карета, която да го отведе далеч оттук, но този човек беше стар приятел на Уитни, а освен това в негово присъствие майка му едва ли щеше ла си позволи да изпадне в истерия.