— Защо не? — спокойно отвърна Ники, забавлявайки се с объркването, настъпило у другия. — Не съм нито стар, нито нисък, нито пък някога съм се прострелвал в крака. Мразя риболова и не си падам много по лова и въпреки че имам някои недостатъци, вее още не са ме обвинили, че съм натруфен, язвителен и склонен към сплетни.
„Но си страшен егоист, а също и изтъкан от пороци!“ — рече си наум Стивън. Представи си Шери в прегръдките на пламенния французин, косите й, изтичащи като лава през пръстите му и враждебността му прерасна в неприязън. Невинността и топлотата й, невероятната й смелост, дух и човечност щяха да принадлежат на Никълъс Дьовил, който щеше…
Емоциите му внезапно отстъпиха пред здравия разум. Та това беше разрешение на проблема! Дьовил беше идеалният кандидат, един от най-преследваните ергени във висшите кръгове.
— Да приема ли мълчанието ти като знак на съгласие? — попита французинът, макар да знаеше, че Стивън не би могъл да има нищо против неговата кандидатура.
Графът възвърна самообладанието си и любезно кимна:
— Разбира се. Имаш благословията ми на неин… — Понечи да каже „настойник“, но се сети, че не й е никакъв.
— На неин годеник по неволя? — подсказа му Ники. — На годеник, който иска да се отърве от задължението да се ожени за госпожица Ланкастър, за да може да продължи да си живее спокойно като ерген, необременен от задължения и угризения на съвестта?
Уитни с тревога забеляза как сините очи на Стивън опасно се присвиват. Познаваше добре това негово състояние и се страхуваше, че всеки миг Ники може да бъде изхвърлен от къщата, независимо че беше поканен.
Стивън заплашително рече:
— Мисля, че ще стигнем до обсъждането на нашите качества или на липсата на такива малко по-късно, Дьовил. Доколкото си спомням, при отхвърлянето на един от претендентите беше спомената думата „развратник“…
— Не, не беше! — избухна Уитни. — Стивън, моля те, не изливай гнева си върху Ники. Той просто се опитва да помогне.
Тя погледна към приятеля си, който изслушваше тирадата на графа с вид на човек по-скоро склонен към убийство, отколкото към женитба. Съпругът й стоеше и наблюдаваше словесната схватка между двамата мъже с нескрито задоволство, но когато Уитни умолително го погледна, реши да се намеси:
— Наистина, Стивън, не виждам причини да обиждаш своя бъдещ зет.
— Моят какво? — отвратено запита графът. Клейтън подигравателно се усмихна:
— Понеже обеща да осигуриш зестра за госпожица Ланкастър, и то голяма, смятам, че това те поставя в ролята на неин баща. И тъй като Дьовил е все още само кандидат, но не и съпруг на Шери, предлагам да отложите разправиите за след сватбата.
И графът, и Дьовил осъзнаха абсурдността на ситуацията и се успокоиха. Но когато Стивън му подаде помирително ръка, не пропусна да подметне:
— Добре дошъл в семейството.
— Благодаря — кимна Ники и отвърна на ръкостискането. — На колко голяма зестра все пак да смея да се надявам?
Стивън отново седна на стола зад бюрото си.
— Сега, след като стигнахме до решение на първия въпрос, предлагам да преминем към евентуалните пречки, които биха възникнали във връзка с въвеждането на Шери в обществото.
Уитни го изненада със светкавичната си намеса:
— Не виждам смисъл да се спираме на това. Ники вече предложи да поеме ролята на кавалер на прекрасната дама.
— Бих искал Шери да има по-голям избор — свъси вежди Стивън и извади лист от чекмеджето на бюрото си. — Това означава, че все пак ще се наложи да я въведем в обществото. Също така ми се иска предпочитанията й да са се насочили към конкретен човек, преди паметта й да се е върнала. Това ще смекчи донякъде болката й от смъртта на Бърлтън.
— Очакваш твърде много за твърде кратък срок от време — възрази Ники.
Стивън поклати глава:
— Не и в този случай. Тя почти не е познавала Бърлтън. Не е възможно той да се е превърнал във всичко за нея по време на краткия престой на покойния в Америка.
Никой не се осмели да възрази срещу подобна логика.
24
След час доктор Уитиком също реши да се намеси в обсъжданията във връзка с въвеждането на Шери в обществото и да даде мнението си на лекар.
— Много съжалявам, но не мога да допусна подобно нещо — равно рече той.
— Бихте ли ми обяснил защо? — рязко попита Стивън. Нетърпящият възражение тон на Уитиком го подразни.
— Разбира се, вашето предположение, че обществото ще прости на Шери различното държание само защото идва от Америка, може да се окаже вярно, но не е сигурно. Освен това госпожица Ланкастър е достатъчно чувствителна, за да усети, че й липсва светското лустро, и тя ще се превърне в своя най-безжалостен и безкомпромисен критик. Този факт само ще увеличи стреса й, а аз не мога ла позволя това да се случи. Сезонът се открива след няколко дни — Шери няма достатъчно време да усвои всички правила на поведение, за да направи успешен дебют, независимо от това колко е интелигентна.