Шери леко се усмихна, после усмивката й помръкна и тя поклати глава:
— Нищо не разбирам.
— Мисля, че сте невероятно проницателна, много храбра и много, много добра! — За миг Уитни се изкуши да й каже цялата истина. Едва ли новината за смъртта на Бърлтън щеше да я разстрои — тя едва познаваше покойния си годеник и очевидно изпитваше пламенни чувства към Стивън. Но доктор Уитиком беше подчертал необходимостта пациентката му да бъде предпазвана от всякакъв стрес. Реши, че е най-разумно да се придържа към златната среда. — Ще ви разкажа историята на един много специален човек, когото в началото може и да не познаете. Когато го срещнах за пръв път преди четири години, той беше обожаван заради неустоимия си чар и приятни маниери. Мъжете ценяха неговите успехи и той беше толкова красив, че жените буквално губеха ума и дума, когато го видеха. Въпросният мъж намираше реакцията на всички тези жени за глупава, но въпреки това се отнасяше изключително галантно с дамите. Тогава се случиха три неща, които го промениха драстично — и което е най-чудното, две от тях могат да се сметнат за положителни. Първо, Стивън реши да вложи повече лично време и усилия в уреждането на бизнесделата си. Поемаше големи рискове и печалбите му бяха огромни. Случи се и нещо друго: след смъртта на един възрастен братовчед на баща му Стивън наследи три благороднически титли, едната от които — граф на Лангфорд. И трите титли бяха стари и престижни. И изведнъж нещата започнаха да се объркват. Стивън обича архитектурата и това беше специалността, която изучаваше в университета. Той закупи петдесет хиляди акра земя и започна да проектира къща, която да му служи за постоянно място за живеене. Докато къщата се строеше, той купи три имения в различни части на Англия и започна да ги ремонтира. Ето цялата картина — един много богат и красив млад мъж, произхождащ от едно от най-благородните семейства в страната, се сдобива с три благороднически титли и четири прекрасни имения. Можете ли да отгатнете какво се случи?
— Може би се е пренесъл да живее в едно от тези имения?
— Да, направи го, но не това беше важното — засмя се Уитни.
— Все още не разбирам.
— Случи се това, че стотици семейства, които имаха дъщери за женене и които държаха да омъжат тези свои дъщери непременно за мъж с благородническа титла, включиха Стивън Уестморланд в списъка на най-желаните кандидати. Интересът и стремежите към него избухнаха така внезапно и с такава сила, че чак беше противно да се наблюдава. Тогава графът наближаваше трийсетте и всички смятаха, че му е време да създаде семейство. Жените се тълпяха около него. Мъжете, които като моя съпруг са родени с титла, свикват с този факт и престават да му обръщат внимание, макар в доста случаи да се чувстват като упорито преследван дивеч. В случая със Стивън всички блага сякаш се изляха върху му за една нощ. Ако промяната не беше толкова внезапна, той щеше да се приспособи към нея. А също и ако на пътя му не се беше изпречила Емили Кендъл.
Шери почувства, че стомахът й се свива на топка.
— Какво се е случило? — полюбопитства тя, когато Уитни замълча.
— Преди да продължа, искам да се закълнете, че на никого няма да кажете за това, което ще чуете! — Шеридан кимна. — Стивън се запозна с Емили две години преди да наследи титлите си. Тя беше една от най-красивите жени, които някога съм виждала, а освен това беше остроумна и забавна… И високомерна. Аз поне я смятах за такава. Всички мъже, включително и Стивън, бяха луди по нея. Девер ми поне беше достатъчно умен, за да не й позволи да забележи колко е увлечен по нея. И изведнъж Стивън й предложил да се омъжи за него. Емили останала поразена.
— Защото я е обичал ли?
— Защото се е осмелил да й предложи.
— Какво?
— Според съпруга ми, който е научил историята от самия Стивън, госпожица Кендъл била шокирана, че той я поставя в подобна незавидна позиция. Тя беше… е… дъщеря на херцог и семейството й никога не би допуснало тя да се омъжи за обикновен благородник. Набързо я венчаха за Уилям Латроп, маркиз на Гленгармон — старец, чисто имение граничеше е това на бащата на Емили. За годежа се разбрало една след като всички документи били подписани. Емили избухнала в сълзи, когато обяснила на Стивън, че преди той да й предложи брак, поне била в състояние да отхвърля домогванията на лорд Латроп към ръката й, но сега, когато баща и разбрал за връзката й с младия Уестморланд, той в никакъв случай нямало да отстъпи. Като покорна дъщеря тя трябвало да се подчини на волята на баща си.
Уитни млъкна, усмихна се на Шери и подхвърли:
— Между другото, аз не смятах, че съм длъжна да се подчиня на избора на баща си. Както и да е, Стивън настояваше да разговаря с баща й, но Емили го уверила, че той ще я пребие от бой, ако разбере, че е доверила на девер ми тайната за годежа си с лорд Латроп.