— Страхувам се, че изобщо не съм се сетил за „Алмак“ — отвърна Стивън и извърна лице, за да прикрие неприятното чувство, което изпитваше към гореспоменатото място.
— Тогава ще говоря с майка ви по този въпрос. Ще се наложи да използваме цялото й влияние, но съм сигурна, че резултатът ще е положителен. — Погледът й неодобрително се спря върху небрежното облекло на графа и тонът й стана тревожно-предупредителен: — Няма да ви допуснат до „Алмак“, ако не сте облечен прилично, Лангфорд.
— Ще помоля личният си прислужник да се погрижи за дрехите ми — обеща с добре изиграна сериозност Стивън.
— Предупредете го, че трябва да ви приготви черен фрак — наблегна на последната дума госпожица Черити, все още изпълнена със съмнения относно компетентността на Демеън.
— Ще му предам тази информация дословно.
— Ще ви трябва и официална бяла жилетка.
— Разбира се.
— И бяла връзка.
— Естествено — съгласи се отново графът и дори кимна любезно.
Старицата доволно се обърна към Шери и поверително й съобщи:
— Веднъж дори самият херцог на Уелингтън беше върнат от прага на „Алмак“, защото се появи на бала с едни от онези ужасни панталони, които мъжете носят в днешно време, вместо да си сложи подходящите бричове е дължина до коленете. — После без затруднение превключи на друга тема: — Можете да танцувате, нали?
— Аз… — колебливо започна Шери и тръсна глава. — Не съм сигурна дали мога.
— В такъв случай трябва веднага да ви намерим учител по танци. Ще трябва да научите стъпките на менуета, котильона, валса. Но не трябва да танцувате валс, преди организаторите на бала в „Алмак“ да са ви позволили. Ако го направите без разрешение, ще се изложите дори повече от Лангфорд, ако той все пак реши да се появи в неподходящо облекло. Лангфорд просто няма да бъде допуснат до балната зала и никой така и няма да разбере, че е бил върнат, докато вас ще ви помислят за невъзпитана и с репутацията ви ще бъде свършено. Лангфорд ще ви покани на първия танц, може и на втория, но е изключено да танцувате повече от два пъти с него. Даже и два танца са достатъчни да предизвикат клюки по адрес на вас и графа, което ние, естествено, не бихме искали да се случи. Стивън — рязко се обърна тя към младия мъж, които в този миг съзерцаваше прелестния профил на Шери, — вие изобщо слушате ли ме?
— Попивам всяка ваша дума — отвърна Стивън. — Все пак смятам, че Никълъс Дьовил ще помоли госпожица Ланкастър за честта той да я изведе на дансинга и да изиграе първия танц е нея. Аз имам друг ангажимент за следващата сряда, затова ще се задоволя с някое по-задно място в списъка на желаещите да танцуват с госпожицата.
Графът наблюдаваше внимателно изражението на Шери, но лицето й не трепна. Погледът й все така беше впит в отпуснатите в скута й ръце и тя изглеждаше ужасена от целия този разговор за бъдещите й ухажори.
— Вратите се затварят точно в единайсет и дори вие, лорде, няма да бъдете допуснат в залата след този час — предупреди го строго госпожица Черити и отново смени темата. — Дьовил? За същия млад човек, който навремето ухажваше снаха ви ли, става въпрос?
— Смятам, че в момента той е изцяло запленен от госпожица Ланкастър — внимателно подхвърли Стивън.
— Чудесно! Той е най-добрата партия в Англия след вас.
— Дьовил ще бъде страшно доволен да чуе това — отвърна графът и мислено се поздрави за превъзходната идея да накара противния французин да придружи Шери на бала в „Алмак“. Щеше да изпита удоволствие да види Дьовил обсаден от цяла тълпа настъпателни дебютантки и техните майки, които щяха да претеглят и преценяват богатството и титлите му. Стивън не беше се появявал на бал в „Алмак“, известен още като „Тържище за женитби“, повече от десет години, но добре си спомняше атмосферата там. Дьовил със сигурност щеше да прекара една неприятна вечер, след като приключеше с първите два танца с Шери.
Самият Стивън възнамеряваше да заведе Шери на опера в четвъртък. Тя обожаваше музиката — беше го разбрал през онази вечер, когато я беше заварил да пее със слугите — така че със сигурност щеше да се наслади на „Дон Жуан“.
Графът скръсти ръце на гърдите си и с интерес започна да наблюдава Черити Торнтън, която вдъхновено инструктираше Шери. Когато за пръв път видя дамата, която щеше да придружава „годеницата“ му, се запита дали Хю Уитиком не си е загубил ума, но сега, докато слушаше веселите брътвежи на старата дама, реши, че изборът на лекаря е отличен. Госпожица Черити беше изключително забавна. Ако не друго, то поне развеселяваше Шери. Подобни мисли му минаваха през главата, когато изведнъж разбра, че жената коментира косата на девойката.