Други смятаха, че Баскервил просто не е разбрал както трябва. Играчите на вист пък заявиха, че старият ерген просто си е изгубил ума.
32
Беше единайсет и пет, когато Стивън се размина на входа на „Алмак“ с двама ядосани джентълмени, които лейди Летисия Викъри беше отпратила, защото не бяха пристигнали навреме. Дамата тъкмо затваряше вратите.
— Лети, да не си посмяла да ми затвориш проклетата врата под носа! — заплашително изрече графът.
Тя се взря в тъмнината, после дръпна вратите към себе си и отвърна:
— Който и да сте, пристигате прекалено късно!
Стивън бързо сложи крак между двете крила.
— Мисля, че ще ти се наложи да направиш изключение.
— Ние не правим изключения, господинчо! — презрително отвърна тя, но в този миг светлината падна върху лицето на графа и дамата замръзна от учудване. — Лангфорд, това вие ли сте?
— Разбира се, че съм аз. Сега отвори! — заповяда Стивън.
— Не можете да влезете — настоя на своето тя.
— Лети, не ме карай да ти припомням случаите, в които си ме пускала да вляза на далеч по-малко почтени места от това тук! И то под носа на съпруга ти.
Тя отвори вратата, но му препречи входа.
— Стивън, бъди разумен, за Бога! — изсъска гневно лейди Викъри. — Не мога да те пусна да влезеш. Останалите членки на организационния комитет ще ме обезглавят, ако разберат!
— Напротив! Дори ще те разцелуват от задоволство, че си направила изключение за мен. Представи си само безбройните посетители, които ще те обсадят утре, щом научат, че на практика съм бил изкусно подмамен да се появя на този бал, след като никой не е бил в състояние да ме накара да го направя през последните петнайсет години.
— Може и да си прав. Предполагам, че всеки порядъчен мъж в Лондон ще се опита да се снабди с пропуск за „Алмак“ за да види с очите си жената, която те е изкушила да дойдеш тук — замислено рече тя.
— Точно така — саркастично отвърна Стивън. — Ще имате толкова много достойни за внимание кавалери, че няма да насмогнете с топлата лимонада и хляба с масло.
Перспективата да се сключат повече успешни бракове именно в годината, в която тя е била организаторка на бала в „Алмак“, се стори много привлекателна за Летисия Викъри.
— Много добре. Влез — покани го тя.
Шери истински се забавляваше. Танцуваше и се чувстваше много добре приета. Въпреки това напрежението не я напускаше. Когато часовникът удари единайсет, осъзна, че графът на Лангфорд няма да се появи. Реши да не се поддава на отчаянието. Беше усетила, че Стивън няма никакво желание да присъства на този бал, и беше глупаво от нейна страна да се надява, че би направил подобна жертва заради нея. Уитни и свекърва й грешаха.
Постара се да се съсредоточи върху разговора, който две девойки и техните майки водеха наблизо, опитвайки се любезно да включат и младата американка в него.
Повечето от момичетата бяха по-малки от нея. Може и да не бяха особено интелигентни, но по отношение на доходите, перспективите и родословието на всеки един от мъжете в залата показваха завидна информираност.
Херцогинята на Клермонт, която придружаваше внучката си Дороти Сийтън — също американка, кимна неодобрително по посока на джентълмена, който помоли Шери за честта да танцува отново с него, и рече:
— Ако бях на ваше място, щях да се отнасям с младия Мейкпийс с хладна любезност. Той е само баронет и годишният му доход е едва пет хиляди лири.
Никълъс Дьовил, който прекарваше времето си главно в игралната зала, чу този коментар тъкмо когато се връщаше при Шери след поредната игра на карти.
— Изглеждате твърде засрамена, скъпа. Не е ли смайващо, че в страната, в която се гордеят с привързаността си към изисканите маниери, подобни коментари се смятат за нещо естествено? — прошепна й той.
Музикантите, които бяха спрели да си починат, отново заеха местата си.
— Госпожица Черити изглежда уморена — отбеляза Шери. Възрастната дама, чула да се споменава името й, погледна остро девойката:
— Изобщо не съм уморена, детето ми. Напротив, бясна съм на Лангфорд, че не спази обещанието си да дойде тук, и жестоко ще го скастря за тази негова безотговорност към теб.
В този момент залата притихна и всички присъстващи обърнаха погледи към входа.
Шери нямаше ни най-малка представа какво е привлякло вниманието им.
— Няма значение, мадам. Справям се чудесно и без него — рече тя.
Това обаче не беше достатъчно, за да успокои госпожица Черити.
— Не съм била по-ядосана през последните трийсет години от живота си! — заяви тя.
— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна застаналата до тях херцогиня на Клермонт и изкомандва внучката си: — Дороти, веднага си оправи косата и роклята. Това е шанс, който не бива да се пропуска.