Графът посрещаше всички шеги със завидно спокойствие, но за Шери беше трудно да си дава вид, че казаното не я засяга. Беше ужасена от факта, че всяка стъпка на Стивън се следи зорко и че клюките по негов адрес се разпространяват с мълниеносна бързина. Имаше чувството, че хората са надзъртали дори зад спуснатите завеси на каретата, за да разберат какво прави графът вътре.
Страните й порозовяха от срам. Госпожица Черити не пропусна да забележи това и в мига, в който двамата се присъединиха към кръга на Клейтън и Уитни, възрастната дама доволно възкликна:
— Мили Боже! Изглеждаш прекрасно, скъпа моя! Напомняш ми на ягоди със сметана. Флиртуването с графа ти се е отразило по-благотворно, отколкото предполагах! Когато тръгвахме от „Алмак“, беше толкова бледа!
Шери разтвори ветрилото си и бързо започна да си все с него, за да заличи издайническата червенина. Някои от приятелите на семейство Уестморланд, които стояха наблизо, бяха чули думите на госпожица Черити и сега, обзети от дълбоко любопитство, чакаха младата американка да им бъде представена.
— Наистина ли ти се е отразило толкова благотворно, сладката ми? — прошепна й графът.
Усмивката му я накара да се засмее.
— Негодник такъв! — отвърна също шепнешком тя.
— Косата ти беше прибрана нагоре, когато тръгвахме от „Алмак“! — възкликна Черити Торнтън, обхваната от внезапна паника — Да не си си изгубила фибите, скъпа? Ще си имам сериозен разговор с прислужницата, която ти помогна за прическата, още щом се върнем у дома!
Всичко наоколо замлъкнаха. Подобни коментари не се очакваха от дама, натоварена с грижата за запазване неопетнена репутацията на една девойка. Някои от господата, включително херцогът на Клеймор, заговорнически й се усмихнаха и Шери безпомощно обърна очи към Стивън. Той звънко се засмя и я представи на най-близките до тях двойки — херцога и херцогинята на Хоторн и маркиз и маркиза Уейкфийлд. Четиримата поздравиха Шери с такава искрена симпатия, че тя веднага ги хареса.
— Значи вие сте били тази, която е подмамила Стивън в „Алмак“ — попита херцогът на Хоторн, а съпругата му с усмивка добави: — Нямахме търпение да ви видим. Сега вече ни с ясно защо е излетял като вихър от клуба в мига, в който е разбрал, че вратите на „Алмак“ скоро ще бъдат затворени.
Госпожица Черити не чуваше нито дума от шеговития разговор. Вниманието й изцяло беше погълнато от няколкото младежи, които бяха вече представени на Шери в „Алмак“ и сега решително си проправяха път към нея. Този такт не остана незабелязан и от Стивън.
— Лангфорд, отдръпни се настрана — обърна се старата мома към графа. — Тези млади господа идват при Шери и ако имаш намерение да стоиш тук с това навъсено изражение на лицето, като нищо ще ги прогониш!
— Да, Стивън — подкрепи я Уитни и хвана девер си под ръка. Усмивката й подсказваше, че Клейтън й е предал новината за предстоящата сватба. — Би ли се постарал да изглеждаш по-приветлив, при положение че някои от най-желаните ергени в Лондон са на път да обсебят нашата млада приятелка?
— Не — отвърна безцеремонно графът, хвана Шеридан за ръка и се обърна да поднесе почитанията си на домакина на вечерта.
Маркъс Ръдърфорд беше висок мъж с внушителна външност. Имаше самочувствието и самоувереността на благородник с богато родословие. Той веднага допадна на Шери и тя искрено съжали, че трябва да обърне внимание на младежите от „Алмак“, вместо да поговори с лорд Ръдърфорд.
— Конкуренцията ти е голяма, Стивън, и нищо чудно! — отбеляза домакинът, когато Мейкпийс отведе Шеридан на дансинга под одобрителния поглед на госпожица Черити.
— На всичкото отгоре обектът на твоето обожание има компаньонка, която, изглежда, не гори от радост, че ти се навърташ наоколо! — през смях подхвърли Клейтън.
Стивън чу думите на брат си и внезапно му хрумна нещо, което чудесно го устройваше и освен това щеше да защити доброто име на Шери.
— Научих, че Ники Дьовил я намира за необикновена — рече Ръдърфорд и поднесе чашата с шампанско към устните си. — Явно я харесва много, щом също се е прежалил да отиде в „Алмак“. Носи се слух, че двамата с него сте подпирали една и съща колона, тъй като не сте успели да се преборите с останалите ухажори. Представям си каква гледка сте били! — разтресе се от смях Ръдърфорд. — Ти и Дьовил в „Алмак“, и то в една и съща вечер. Два вълка сред ливада, пълна с малки агънца! Къде е Ники, между другото?
— Надявам се, че се с заврял някъде да лекува нараненото си сърце — отвърна Стивън с престорено безразличие.