Стивън… Той щеше да стане неин съпруг! Мислите й се върнаха към часовете, прекарани с него в салона след посещението им в операта. Беше я целувал като обезумял, ръцете му галеха жадно гърдите й, тялото му се притискаше към нейното и тя усещаше, че губи разсъдъка си…
— Имаш ли представа колко си страстна и неповторима? — беше прошепнал той с дрезгав от вълнение глас.
Не беше сигурна как трябваше да му отговори, затова беше заровила ръце в косата му и беше притиснала лице към силните му гърди. Стивън се беше отдръпнал с нервен смях и беше заявил:
— Достатъчно. Освен ако не искате меденият ви месец да е прели сватбата, млада госпожице.
По лицето на Шери очевидно се беше изписало недоволство, защото графът се беше засмял и отново я беше целунал.
Мислите й бяха прекъснати от тихо почукване на вратата.
— Извинете, милейди — каза Ходжкин, а лицето му беше пребледняло и странно изкривено. — Навън има една… — колебая се дали да употребя думата „дама“, като имам предвид речника, който използва — …една жена, която иска да ви види.
— Коя е тя?
Старецът разпери ръце и Шери забеляза, че трепереха.
— Казва, че тя е вие, госпожице.
— Моля?
— Казва, че тя е госпожица Ланкастър.
— Колко… — започна Шери. Искаше да каже „странно“, но сърцето й силно затуптя и тя не беше в състояние да продължи.
— Тя разполага с… твърде много факти, които биха следвали да докажат, че е права. Аз… зная това, милейди, понеже навремето работех за барон Бърлтън.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Името бръмчеше в съзнанието й.
— Тя… тя настояваше да се срещне с графа, но вие бяхте толкова добра с мен… с всички нас… Аз, естествено, ще трябва да съобщя на негова светлост за появата на въпросната жена, но си помислих, че ако вие се срещнете с нея преди това и успеете да я успокоите…
Шери потърси опора в тоалетната масичка и кимна на Ходжкин да въведе непознатата. Затвори очи и се опита да се концентрира.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън…
През съзнанието й просветнаха лица и гласове.
…Параход. Каюта. Някаква уплашена прислужница…
„Какво ще стане, ако годеникът на госпожица Чариз реши, че сме я убили или продали в робство, или нещо от този род? Тогава неговата дума ще бъде срещу нашата, а ти си никоя, така че законът ще бъде на негова страна. Тук с Англия, не Америка…“
… Осветена от фенери палуба. Висок мрачен мъж, застанал срещу нея…
„Госпожице Ланкастър, страхувам се, че ще трябва да ви съобщя неприятна новина. Лорд Бърлтън загина вчера в резултат на нещастен случай“
… Ниви, покрити с памук. Поляни, фургон, пълен със стока. Момиченце с червени коси…
„Татко ми казва «морковче», защото косата ми с червена, но истинското ми име е Шеридан. Има едно цвете… роза… която се казва така. Мама ме с кръстила на него…“
… Буен кон. Индианец с набраздено от годините лице. Мирис на лято.
„Белоликите не са толкова добри в избирането на име на за децата си. Ти не цвете. Ти огън. Пламъци. Ярък пламък.“
… Огньове на открито. Лунна светлина. Красив испанец със засмени очи и китара в ръка. Музика, разнасяща се в нощта…
„Пей за мен, сага!“
… Малка чиста къщичка. Упорито малко момиче. Ядосана жена…
„Патрик Бромлейт, трябва да бъдеш разпънат на кръст заради възпитанието, което си дал на това дете! Тя не може да чете и да пише, маниерите й са под всякаква критика, а косата й е безнравствено разпусната! Заяви ми в очите като последната уличница, че ухажва някой си Рафаел Бенавенте и че вероятно един ден ще го помоли да се ожени за нея. Тя наистина смята да предложи брак на този испански нехранимайко, който отгоре на всичкото лъже на карти! Дори не съм споменала за другия й любимец — индианец, който спи с кучетата! Ако си разумен, ако я обичаш, ще я оставиш тук с мен.“
… Двама мъже, които чакат в двора. Трети, застанал на прага на къщата с напрегнато лице…
„Слушай леля си Корнелия, скъпа. Ще се върна за теб, преди да си се усетила. След година, най-много след две.“
… Едно разстроено дете, притискащо се към него…
„Не, татко! Недей! Не ме оставяй тук! Моля те! Моля те! Ще нося рокли и ще се опитам да прибера безнравствената си коса, само не ме оставяй тук! Искам да съм теб и Раф, и Спящото куче. Моето място е при вас, няма значение какво казва тя! Татко, татко, чакай…“
… Сивокоса жена със строго изражение на лицето. Дете, което трябваше да й казва „лельо Корнелия“…