— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш! — отвърна топло Уитни, а сърцето й се свиваше от болка.
— Можеш ли да наемеш един възрастен човек? Иконом е. Искам да престане да се мотае край мен.
— Разбира се — кимна с готовност тя и добави: — Защо искаш да се освободиш от него?
— Старецът с бившият иконом на покойния Бърлтън. Не искам нищо и никой да ми напомнят за нея.
Когато Уитни влезе в кабинета на херцога, Клейтън вдигна очи от вестника и с изненада се вгледа в посърналото лице на съпругата си. Обзе го тревога. Бързо стана от стола си, заобиколи бюрото и застана до нея:
— Случило ли се е нещо?
— Стивън беше тук и току-що си тръгна — отвърна задавено Уитни. — Изглежда ужасно и онова, което ми каза, също звучи ужасно. Та той дори не иска икономът на Бърлтън да остане в дома му, понеже му напомнял за Шеридан. Струва ми се, че нейното заминаване е нанесло удар не само върху гордостта на брат ти. Той я обича! — В зелените й очи проблеснаха сълзи. — Знаех, че я обича!
— Всичко е приключило — успокои я нежно Клейтън. — Нея я няма и Стивън бързо ще се съвземе.
— Не смятам така.
— Всяка вечер го виждаме придружен от нова дама — напомни й съпругът й. — Смея да те уверя, че той е далеч от мисълта да се превърне в отшелник.
— Стивън се отдалечи от всички, дори от нас — възрази Уитни — Чувствам го. И ще ти кажа още нещо — колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Шеридан Бромлейт не е измамница. Тя не се е преструвала и съм сигурна, че чувствата й към брат ти са били искрени.
— Госпожица Бромлейт е просто една амбициозна авантюристка. И отлична актриса. Само чудо ще ме накара да повярвам в обратното — отвърна Клейтън и отново взе вестника.
Ходжкин не можеше да повярва на ушите си. Беше загубил ума и дума от онова, което беше чул. Накрая събра сили и понита:
— Значи ще бъда отстранен от дома ви, милорд? Направил ли съм нещо?… Или може би съм пропуснал да…
— Уредих ти място в дома на брат ми — отвърна хладно Стивън. — Това с всичко.
— Но аз искам да разбера дали ме упреквате в неизпълнение на задълженията ми или…
— Не! — извика нервно Стивън и се извърна настрани. — Решението ми няма нищо общо с работата ти.
Обикновено графът не се ангажираше с даването на обяснения на прислугата и сега с горчивина осъзна, че трябваше да прехвърли неприятното задължение на секретаря си.
Раменете на стареца се приведоха и той тръгна към вратата. Изглеждаше много състарен.
44
Беше грешка да се опита да зърне Стивън дори и от такова безопасно разстояние, каза си Шери, но не можеше да устои на изкушението. Беше й казал, че всеки вторник ходи на опера, и тя копнееше да го види още веднъж, преди да напусне Англия. Преди три седмици беше писала на леля си Корнелия, беше й обяснила случилото се и я беше помолила да й изпрати пари за връщане. Междувременно си беше намерила работа в едно многодетно семейство, което нямаше възражения относно възрастта й. Новите й господари дори не си бяха направили труда да проверят достоверността на препоръката, дадена й от Никълъс Дьовил и подписана от галантния французин, както и от госпожица Черити Торнтън. Шери беше сигурна, че бившата й придружителка дори не подозираше за съществуването на подобен документ.
Партерът в операта беше претъпкан. Хората непрекъснато я настъпваха и я блъскаха, но тя не им обръщаше внимание. Очите й бяха приковани в празната ложа, украсена със златни звезди и цветя. Най-сетне завесата в дъното й помръдна и Шери замръзна от ужас. Щеше да го види. Но, уви, Стивън не беше сред благородниците, настаняващи се в креслата. Сигурно е сбъркала. Започна отново да брои ложите, вглеждайки се внимателно в лицата на хората, седнали във всяка една от тях. Тя ги преброи веднъж, после още веднъж и унило сведе поглед към треперещите си от силното напрежение ръце. Той нямаше да дойде. Беше отстъпил ложата на приятелите си. Шеридан трябваше да изтърпи още една мъчителна седмица, преди да дойде отново тук с надеждата, че този път графът ще благоволи да се появи. Не беше сигурна дали ще успее да събере пари за нов билет.
Оркестърът засвири. Завесите се вдигнаха и девойката с нетърпение зачака края на първото действие. А някога тази музика така й харесваше!
Стивън пристигна в антракта между първо и второ действие. Шери впи поглед в мрачното му красиво лице, опитвайки се да запомни всяка негова черта. Очите й се насълзиха и любимият образ придоби размазани очертания.
Той никога не я беше обичал, напомни си тя, но продължи да го гледа, подлагайки се на това мъчително изживяване.
Шеридан не беше единствената жена, чието внимание не беше насочено към сцената. Виктория Фийлдинг, младата маркиза Уейкфийлд, седеше в ложата на херцозите Клеймор и не отместваше поглед от празния стол до Стивън.