Тегля каруцата за мъртъвци. Много плачове и скърби съм слушал и отдавна съм свикнал с тях. Само с едно не мога да свикна. Всеки ден преди тръгване Коняря ми слага кожени капаци на очите. Не виждам нищо встрани и вървя само натам, накъдето ме насочва камшикът. Имам огромното желание да наблюдавам хората край мен. Те винаги са интересни. Но виждам само гърба или жестокото лице на Коняря, неговия почти кози череп и разярения му, излъчващ искри поглед. Светът на хората остава непознат за мен и това ме прави тъжен.
Една нощ организирах конете около мен. Разбихме дървената врата на конюшнята и избягахме на една близка поляна. Но зимата и студът бяха нетърпими. Конете не знаеха какво да правят със свободата си и след няколко дни започнаха да се навъртат около конюшнята. Надяваха се, че Коняря ще ги прибере отново на топло и ще ги нахрани. Той сякаш не ги виждаше. Моите коне започнаха да ме обвиняват. Питаха ме за какво им е тази студена и гладна свобода и какво да правят с нея. Тогава реших да ги поведа към други по-топли земи и пасища. Вече всички тръгвахме, когато на нашето сборище неочаквано се появи Коняря. Той размаха камшика си и ние ужасени и без строй побягнахме към господарското езеро. Коняря тичаше неестествено бързо след нас и ни прогонваше все по-близо към ледените му води. Така намерих смъртта си в замръзналото езеро, заедно с тези, които ме следваха.
Пациентът отвори очи и вдигна глава. Беше сънен и объркан. Странна умора бе свила лицето му.
— Какво стана, докторе?
Надвесен над него, дребният мъж в бяло не преставаше да го наблюдава.
— Нещо не се вързва — каза накрая той.
Помълча минута. После попита рязко, сочейки с пръст главата. Ноктите му бяха нечисти и дълги.
— От какво е този белег на слепоочието?
— Една кобила ме ритна в главата — стресна се от острия му тон пациентът.
— Защо ви ритна кобилата?
— Ами… — мъжът се беше изпотил от напрежение.
— Опитали сте се да я обладаете — докторът отново тънко се усмихна. — Била е вашата любима кобила, нали?!
— Не! За Бога, докторе! — дръпна се пациентът. — Не беше моята кобилка!
При думите „Бог“, психиатърът сви недоволно ноздри. По-скоро усещаше мирис на сяра, отколкото на тамян.
— Мисля, че беше конско отмъщение — сподели пациентът. — Обичам конете да ми се подчиняват безпрекословно и си служа често с камшика. Станал съм много жесток към тях.
— Да обобщим тогава — докторът се изправи и застана с гръб към прозореца. Слънцето бе започнало да залязва и вече обагряше белите облаци в оранжево. — Аз върнах душата ви назад в някои от нейните най-значителни прераждания. В началото тя се е преродила в тялото на кон — водач. Умен и любопитен, той се е възмущавал от ограниченията, които са били налагани от стопанина. За отхвърлянето на тази тирания вашата душа е избрала пътя на бягството. Вие сте организирали бягство на конете от конюшнята, но само толкова. После просто сте замръзнали в езерото. Душата ви не е била доволна от стореното от вас приживе и е изчакала удобен момент, като е избрала друг път. Преродила се е в човек — водач, който е бил силна личност и се е борел срещу тиранията на католическата църква. От всичко това разбрах най-важното за душата ви, а то е следното.
Всяка душа в този свят е създадена да се бори за разрешаването на точно определен мирови проблем — в случая проблема за повсеместната тирания. В преражданията си тя постоянно е търсила разрешение на поставената й задача. Сегашното й прераждане във вашето тяло — тяло на дресьор на коне, мъчител и тиранин на същото животно, каквото е била преди, е нейното самонаказание за несвършената работа. Душата ви се самонаказва, като превръща естеството, в което съществува и живее в момента — вашето тяло — от човек в кон. Тя е започнала от психиката, а после постепенно ще промени и физиката ви.
Мъжът изцвили уплашено и втренчи големите си кафяви очи в психиатъра:
— Помогнете ми! Какво да правя?
Докторът бавно приближи лицето си към неговото и прошепна:
— Самоунищожете се. Никакви лекарства няма да помогнат. Хвърлете се под първия автомобил, унищожете тялото си, преди душата ви да го унищожи! Не вярвайте на Библията, че всички самоубийци отиват в Ада.
В стаята бе притъмняло и в ъглите цареше рехав мрак.