— Докторе…
— Така ще спасите единственото останало човешко в себе си — правото на избор. Направете го!
— Как? — преглътна уплашен пациентът.
— Скочете от тук — просто отвърна психиатърът и разтвори бавно и широко прозореца. Отдолу нахлу грохотът на големия град. — Хайде!
Пациентът пристъпи към очерталия се светъл правоъгълник като спънат кон с капаци. Белегът на слепоочието му почервеня от напрежение. Не разсъждаваше. Беше поразен от казаното и сега само се подчиняваше.
— Убеден ли си, че го искаш? — попита ниско докторът и в очите му блесна пламък.
Пациентът кимна и безропотно стъпи на ниския парапет. После затвори очи и политна надолу.
Докторът проследи с доволен поглед летящото тяло. С тъп звук то се разби върху уличното платно. От височината на тринайсетия етаж приличаше на проснал се върху асфалта кон.
— Сега вече си мой! — прошепна докторът. — Беше кон-водач, после се прероди в Ян Хус, но аз винаги бях край теб и те унищожавах. В следващото си прераждане ще служиш на мен и ще водиш армии…
Докторът приглади разрошената сива коса над челото си и отдолу се подадоха прикритите рога. После доволно мръдна с опашка под снежнобялата си престилка.