— Не е вярно! Не ме плашиш ни най-малко, Корт Тримейн, ала нямаш представа колко силно ме дразниш! Бъди така любезен да ме пуснеш! — разфуча се тя, ужасена от точното му попадение. Сви юмруци и се опита да се измъкне от него.
— Мислиш ли, че не знам колко бе увлечена снощи? — изръмжа той, без да обръща внимание на напразните й опити да се освободи. — Не бях длъжен да те оставям да се върнеш в стаята си, Лиа. С малко усилие щях да те задържа при себе си до сутринта. Знаем го и двамата. Снощи се проявих като глупак, защото се постарах да се държа като джентълмен. Стори ми се, че това бе желанието ти и аз като съвършен глупак реших да ти доставя удоволствие. Поех риск, пуснах те да си отидеш и ето докъде стигнахме! — Мъжкото му негодувание щеше да й се стори смешно, ако тя не бе също толкова възмутена.
— Как смееш да се правиш на потърпевш! — почти изписка.
— Защото се чувствам наранен!
Преди Лиа да предугади намерението му, Корт я изви към рамото си и я задържа неподвижна, за да я целуне. Въпреки че устните й сами се отвориха под натиска на неговите, той не стана по-нежен.
Тя помнеше още леките дразнещи целувки, нежните ласки от снощи и остана удивена от силата и желанието, с които Корт успя да я покори за секунди. Инстинктивно се опита да извърне лице и да избегне наказанието, което той й налагаше, но не можеше дори да помръдне, за да си поеме въздух.
— Не! — извика Лиа до гърлото му и единствената изречена дума остана скътана в топлото му рамо. За наказание зъбите му уловиха устната й, за да я накарат да отвори уста още повече и да допусне нашествието на езика му. Откри нейния в тъмната му пещера и поде с него дуел, който я накара да простене гърлено. Едва когато остана доволен, че бе сломил съпротивата й, Корт се отдръпна и отново заговори.
— Няма смисъл да се съпротивляваш, малката ми. Вече съм набелязал целта, сложил съм знака си върху теб и смятам да те науча докъде можеш да теглиш веригата, с която съм те вързал. — Ръката му се отпусна върху гърдата й.
Сребристозелените й очи се отвориха и взряха в неговите, толкова близо в този момент, че гневът й не остана скрит. Имаше и нещо повече от гняв. Там трептеше пламък, който отразяваше страстна разпаленост.
— Егоист, нетърпим, нагъл тип! Пусни ме веднага! И да не си посмял да разговаряш с мен така, сякаш съм кученце или робиня!
Той се ухили доволно и пръстите му притиснаха гърдата й.
— Ти ще бъдеш моя, любима. Няма друг начин при жена като теб. Трябва да знаеш, че единият от нас командва, иначе ще правиш каквото пожелаеш. А пък аз съм твърде мързелив, за да ти позволя да ми причиниш подобно нещо.
Бързо и неочаквано тя дръпна едната си ръка и замахна. Това не бе обичайното безполезно женско замахване, а силен удар в ребрата. Дебелият кожух омекоти донякъде удара, но въпреки това се чу доволно силно тупване и Лиа долови ахването му.
— Малка лисица! — Сграбчи провинилата се ръка и я стисна. — Ще направя нещо, за което и двамата ще съжаляваме, а ти ще обвиняваш единствено себе си.
Отново сведе глава и плени устните й. Когато тя се напрегна, Корт премести устни на шията й и я принуди да приеме горещите целувки, които се вдигаха все по-нагоре. Продължаваше да я държи притисната към рамото си, пленил ръцете й между тях, стиснал китките й в своята. Със свободната си ръка спусна ципа на якето.
— Корт! Недей! — Гласът й прозвуча приглушено до кожуха. Той не обърна никакво внимание на думите й, спусна пръсти по жълтия пуловер, за да обхване гърдата. При докосването му Лиа усети, че не може да диша. Когато пръстите му разкопчаха сутиена и се плъзнаха към зърното, тя ахна.
— Вслушай се в тялото си, не в ума, любима — нареди Корт с дрезгав глас, докато притискаше леко твърдото връхче. — Моето не може да си намери място! Не мога да повярвам, че и с теб не е така. Желаем се, малка Лиа. Защо да не задоволим желанията си?
— На тази връзка й липсват доста неща, дяволите да те вземат! — извика тя, защото знаеше, че бе безпомощна и не успяваше да се съпротивлява на въздействието му върху нея. Корт я пленяваше, поглъщаше, прелъстяваше сетивата и по същия начин, но който й въздействаше самотният бряг. Топлината на тялото му й се предаваше, въпреки че вятърът ги блъскаше с ледена настойчивост. Приканващият му аромат изпълни ноздрите й също като мириса на море, и докосванията на ръцете му бяха не по-малко примамливи от бурята, разплискала вълните. Едва ли можеше да избере по-вълнуващо място от брега, за да я люби и да й докаже силата си, каза си нещастно Лиа.