— Не е толкова просто, дяволите да те вземат — извика тя и сведе очи, когато усети как нещо в нея започва да пулсира.
— Напротив — отвърна с дрезгав глас Корт. — Просто е, както и да се отърва от кърпата между нас! — При тези думи той я притисна и гърдите му се отриха в нейните, след това се отдръпна рязко.
Червената кърпа се отказа от битката и безшумно се смъкна на пода в краката им.
— Не! — изплака Лиа, ала думите й бяха погълнати, когато той пъхна език дълбоко в устата й и пусна китки й, за да прегърне все още влажното й голо тяло.
Ставаше все по-лошо, помисли си отчаяно тя, докато все още бе в състояние да мисли. С всяка прегръдка й бе по-трудно да го отблъсква и да го държи настрани. Усети стегнатите му бедра, когато Корт спусна ръце по гърба й и я привлече до себе си. Пръстите му се вплетоха в свободните краища на косата, за да дръпнат главата й назад, така че на устните му да е по-лесно да проправят следа по гърлото й.
— По дяволите, Лиа! — изруга той и устните му отново притиснаха нейните — Обожавам да те чувствам до себе си. Мога да се загубя в тялото ти. Чака ме толкова много страст, такова невероятно удоволствие. Чакам те от първия миг, в който те видях във фоайето на хотела. Ще ме подлудиш, ако не признаеш, че и ти ме желаеш.
— Не е достатъчно! — извика тя, когато пръстите му се впиха в бедрата й. Разтърси я силна тръпка.
— За начало става! — отвърна Корт и я притисна отново, за да усети възбудата му. В този момент цялата й същност се устреми към него. Усети слабост, коленете й омекнаха и Лиа се притисна в него за опора. — Точно така — прошепна той доволно, когато усети ръцете й по гърба си, сякаш приемаше поражението, което не бе признала, и тази истина я разтърси повече, отколкото всичко, случило се досега.
— Пусни ме, Корт! — нареди тя рязко, макар че гласът й трепереше. — Отиваме на парти, не в леглото! — Опита се да го отблъсне, да не мисли нито за мъжкото му задоволство, нито за силата на собственото си желание. Нямаше да му позволи да я прави на глупачка.
— Любима, не наказвай и двамата — измърка до ухото й той и ръцете му проследиха линията на гръбнака й. — Всичко ще бъде наред. Позволи ми да ти покажа колко хубаво би могло да бъде между нас. Имай ми доверие…
— Имам ти толкова доверие, че съм готова да те изхвърля! — С последен внезапен тласък Лиа се изскубна и грабна отчаяно кърпата. Притисна я пред разтрепераното си тяло и се отдръпна бавно от него. Корт я проследи с очи, но не направи никакво усилие отново да плени жертвата си. — Как може да си толкова нагъл и да настояваш да ти имам доверие след всичко, което ми причини? — изсъска тя и приглади с ръка разрошената си коса. — А сега си се промъкнал в къщата ми като най-обикновен крадец!
— Трябва да побързаш, ако искаш да пристигнем навреме — прекъсна я разсеяно той и погледна скъпия си златен часовник.
— Моля? — едва успя да изрече слисана Лиа. Гледаше го напълно объркана. — Ако си въобразяваш, че ще отида на партито с теб…
— Нали току-що каза, че ще отидем — напомни й той небрежно и присмехулно. Въпреки това в гласа му личеше стоманена воля. — Каза, че ще ходим няма да си легнем. Нали не се каниш да ми откажеш втори път?
— Корт… — започна вбесена тя, неспособна да приеме, че той я манипулира.
— Обличай се, Лиа, иначе аз ще ти помогна — нареди спокойно Корт.
— Единственото, с което ще ми помогнеш, е още сега да се разкараш от спалнята ми. Веднага!
— Любима — измърмори той, без да крие, че търпението скоро ще му изневери. — Наистина се опитвам да укротя опърничавата с обич и финес, ала тя така и не разбира накъде ме тласка, така че ще бъда принуден да използвам друга техника. Изборът е неин. Какво да се прави?
— Ти се нетърпим!
— Ти си истинско опиянение. Дори когато се цупиш — отвърна спокойно Корт. — Давам ти петнайсет минути. Ще те чакам долу.
Лиа остана загледана в широкият му гръб, докато излизаше. Никой мъж досега не й бе казвал, че е истинско опиянение.
Тя умишлено удължи петнайсетте минути на двайсет, но не посмя да се забави повече. Не че се страхуваше от Корт Тримейн, опитваше се да се увери, просто той е доста по-едър от нея и в момента сигурно бе завардил единствения изход от къщата. Освен това на нея й се искаше да отиде на партито.
Ако имаше късмет, каза си уверено, вече възвърнала самообладанието си, докато слизаше по стълбите няколко минути след наложения й краен срок, на партито да изникне възможност да му върне заради лошото отношение. Ако не друго, щеше да намери кой да я прибере вместо него. Кийт щеше също да е там и той щеше да я докара вкъщи. Корт Тримейн можеше да я придружи, ала нямаше да му се усмихне щастието да я прибере.