Обектът на мислите й вдигна глава, когато Лиа приближи, щом я видя, подхвърли на масичката списанието, което бе разлистил, преди да се изправи. Усмихваше се с онази странна собственическа усмивка на мъж, който само трябва да протегне ръка, за да получи наградата.
— И това бижу ли е твое? — попита той и очите му плъзнаха по необикновените синджирчета на врата й, пролъскващи над високата яка на роклята, дръзко творение в червено и златно. Тя кимна и отстъпи настрани, за да си вземе шала, когато забеляза, че Корт протяга към нея, за да докосне украшението. Отдръпването й изпълни целта си, но когато вдигна поглед към него, бе готова да се закълне, че бе забелязала болка в златисто кафявите му очи. Болката изчезна в мига, в който той отпусна ръка. — Не можеш вечно да ме отбягваш — предупреди я спокойно Корт, когато я хвана за ръка и я поведе към вратата. Погледна я в профил и очите му се задържаха на тъмната плитка. — Рано или късно ще трябва да ми простиш. Защо да не е още сега? Още тази вечер?
— Колко по-лесно ще ти бъде, нали? — подигра се с меден глас Лиа. — Няма да ти се налага изобщо да се напрягаш!
Той се усмихна тъжно.
— Знаех, че ще ме разбереш.
— Извинявай, Корт, но няма да ти се размине толкова безпроблемно — заяви остро тя.
— Какви са условията ти? — попита весело той и й отвори вратата на колата.
— Все още ги измислям.
— Да се надяваме, че търпението ми няма да свърши, преди да решиш каква компенсация искаш за прегрешенията ми — заяви любезно Корт.
Едва когато влезе на партито, хванала го под ръка, Лиа успя поне за малко да престане да мисли за обърканите си отношения с Корт Тримейн.
Естествено, би предпочела всичко друго, ала не и това.
От другия край на стаята я наблюдаваха циничните си очи на другия мъж, който бе успял да направи Лиа Брандън на глупачка.
Алекс Харлоу вдигна чаша в безмълвен тост.
Пета глава
— Кой е този?
Десет минути след поздравленията и запознанствата Корт най-сетне намери момент, за да изсъска въпроса си в ухото на Лиа. В този миг разбра, че напразно се бе надявала, той да не бе забелязал обхваналото я напрежение, когато влязоха.
— Кой? — опита се да се измъкне, докато се чудеше как да спечели малко време, макар да не бе сигурна защо го прави. Напитката в ръката й бе студена, а Корт бе застанал толкова близо, че тя усещаше топлината му. Двете усещания сякаш я накараха да се чувства още по-объркана. Отново й се прииска да не приема толкова навътре нещата.
Той веднага впи проницателния си поглед в нея.
— Онзи тип със светло кестенявата коса в другия край на стаята. Облечен е с черно поло. Не е възможно да не си го забелязала, Лиа — добави подигравателно. — Опитва се да те изяде с поглед. Това е единственият, който все още не се е усмихнал. Кой, по дяволите, е той?
— Теб какво те интересува? — отвърна остро тя, отпи и се усмихна на домакинята. Изтънчената чаровна блондинка Сюзън Адамс не скри, че бе запленена от Корт, когато Лиа ги запозна. Не спираше да го поглежда, докато обикаляше сред гостите.
— Не е зле да знаеш името на човека, когото по-късно може да се наложи да смелиш.
Тя трепна от учудване и се опита да прикрие реакцията си с крива усмивка.
— Разбирам колко е важно да запомниш имената на гостите. И аз държа на това.
— Лиа! — сопна се той и тя усети, че търпението му е отлетяло. Отпи от скоча в чашата си и зачака, а златните му очи не се откъсваха от нея. Напрежението в него бе също като при мързелива котка, свита на кълбо, готова да скочи всеки момент.
Лиа бързо прецени ситуацията и реши как най-лесно да се измъкне.
— Не ти трябва да се биеш с него, Корт. По всяка вероятност той ще ти допадне. Двамата имате доста общи неща! — Сребристият блясък в зелените й очи стана яростен и устните й се извиха подигравателно.
— Това пък какво трябва да означава? — В гласа му прозвуча неприкрит гняв.
— Преди година се замислях дали да не се омъжа за него — отвърна безгрижно тя и отново отпи. Какво от това, че Корт щеше да научи истината? Той и без това бе научил доста неща за нея напоследък, каза си мрачно Лиа. — Мислех, че сме влюбени — добави самоуверено гласът й наситен със самоирония.
— И? — настоя Корт през стиснати зъби.
— И… — Лиа щракна с пръсти, — той реши да ме направи на глупачка — В очите й се появи опасен блясък.