— Какво стана? — продължи да ръмжи Корт. — Не ме карай да ти вадя думите с ченгел от устата, по дяволите. Онова, което се е случило, все още ти влияе. Струваш ми се напрегната, готова да се пречупиш всеки момент, не мога да разбера дали искаш да отидеш при него, за да се хвърлиш на врата му, или да го удушиш.
— Има ли значение? — измърка тя, без да го поглежда усетила нескритото помежду им напрежение. Започваше да се чувства като уловена в капан.
— Има! Престани да пиеш това нещо, като че ли наливаш с безалкохолно — нареди той грубо и рязко.
— Боже, днес си в настроение да командваш — отбеляза весело Лиа. Нарочно отпи нова глътка.
— В настроение съм да ти тегля един хубав бой, така че внимавай.
— Май в Орегон съм сбъркала, когато те обвиних, че мислиш само за едно — измърмори тихо тя и кой знае защо усети, че започва да се забавлява. — Трябва да призная, че има само две неща, които те вълнуват, когато става въпрос за жени — секс и грубост. Този подход, да не би да ти е носил успехи в миналото?
— Не ми се е налагало да ги смесвам — отвърна напълно спокойно Корт. — За теб, любима, ще направя изключение. Казвай кой е, Лиа, иначе ще приложа груба сила.
— Брат ми ще ти извие врата.
— Брат ти все още не е пристигнал. Освен това има достатъчно здрав разум, за да не се меси в подобни неща.
Тя го погледна преценяващо, отпусна глава на една страна, а очите й бяха блеснали дръзко.
— Казва се Алекс Харлоу. Искаш ли да те запозная с него?
— Не горя от желание — отвърна все така спокойно той. — Разкажи ми всичко докрай.
— Няма много за разказване. — Лиа сви рамене. — Използваше ме за прикритие по време на връзката си с една моя приятелка. Тя беше женена. Разбрах какво става в деня, когато тя съобщи, че се развежда, за да се омъжи за Алекс. Няма друго.
— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Ожени ли се за твоята, предполагам вече бивша, приятелка?
— О, да. Веднага щом тя приключи с развода. Сигурна съм, че ще проявиш разбиране, затова ще ти призная, че от тогава не сме се срещали много-много на подобни събития.
— Тази вечер съпругата му тук ли е?
— Не я видях досега — отвърна Лиа и отпи нова глътка.
— Значи… — Той протегна ръка и насила й взе чашата. — Като събера фактите, стигам до заключението, че тази вечер е тръгнал на лов. Да не съм те видял да се мотаеш около него, ясно ли ти е? — Златистокафявите му очи бяха строги.
Лиа изви едната си вежда.
— Да не би да ревнуваш, Корт? — пошегува се тя. — Или просто се притесняваш, че не успяваш да упражниш достатъчно контрол над безгласния партньор в „Брандън“? — предизвикателството натежа между тях.
Той остави наполовина изпитата й чаша на масата зад себе си и се изправи бавно. Очите му не я изпускаха нито за миг.
— А ти искаш ли да призная, че ревнувам, малка Лиа — попита бавно и провлечено Корт.
— Да — отвърна тя без следа от колебание, с устни извити, готови за усмивка. — Да, струва ми се, че ще бъде забавно.
— От тези думи съдя, че никога не си изпитвала истинска мъжка ревност — заяви спокойно той.
Лиа се престори, че обмисля чутото и поклати решително глава.
— Не, спомням си случаи, когато бях свидетелка на онова, което минава за ревност. Честно казано, това не е нищо повече от цупене. Също като малките момчета, които не постигат своето и се скриват в някой ъгъл, да се правят на нещастни. Ти ще се нацупиш ли, ако отида поговоря с Алекс? — попита обнадеждена тя.
— Не, Лиа, няма да се цупя — отвърна убедено Корт.
— Чудесно. — Тя се престори, че въздиша. — Просто се чудех какво ли ще стане. Жалко, щеше да е забавно.
— Грешиш. — Той я гледаше така, сякаш имаше намерение да продължи да обсъжда въпроса, ала след като погледна през рамо. — Ето го и брат ти. Тъкмо влиза.
Лиа не се обърна.
— И е с някоя великолепна блондинка.
— Със сигурност е блондинка, друг е въпросът дали човек предпочита да има някакво интелигентно излъчване. Защо? — Корт я погледна с извити вежди.
— Откога мъжете предпочитат да излизат с интелигентни жени? Би ли ми върнал чашата, ако обичаш? — помоли с ненужна благост, впила зелените си очи зад него.
— Не. Пи достатъчно.
— Не съм изпила дори една чаша, за Бога! — измърмори ядосано Лиа.
— Може след малко да ти позволя втора. Стига да не започнеш и нея да я пиеш като вода.
— Ти май наистина си решил да ми съсипеш вечерта, нали? — изпъшка тя.
— Отдай го на нетърпимия ми характер. Така и не отговори на въпроса ми за блондинката, с която дойде брат ти. Не я ли харесваш?
Лиа най-сетне се обърна, колкото да мерне въпросното момиче, и зелените й очи се плъзнаха по великолепното създание, застанало до красивият й тъмнокос брат.