— Никога не съм я виждала — призна спокойно тя. — Така, че не мога да ти кажа дали я харесвам, или не.
— Откъде знаеше, че е блондинка? — попита Корт, обзет от любопитство.
— Брат ми излиза само с такива през последните години. Всичките бяха блондинки. Красиви и в повечето случаи празноглави. — Лиа се намръщи и погледна Корт. — Ти ще поощриш ли подобна тенденция през идващите две години?
— Договорът ми с брат ти е за делови отношения, няма нищо общо с жените — отвърна любезно той. — Не мога да направя много. Това е въпрос на вкус и от мъжа зависи дали ще го надмогне, или не.
— Наистина ли? А ти надмогна ли вкуса си към великолепните блондинки? — попита бързо тя, въпреки че сърцето й се бе свило. Сюзън Адамс не спираше да хвърля многозначителни погледи към Корт.
— В интерес на истината, успях — изръмжа той и я погледна право в очите.
— И колко време мина, преди да видиш светлината? — пошегува се тя.
— Стана сравнително скоро — призна безгрижно Корт.
— Искаш да кажеш, че брат ми може да продължи да излиза с подобни създания още десет години ли?
— Освен ако не му излезе късметът преди това — ухили се ненадейно той. — Може да си намери някои опърничава госпожица с остър език и коса с цвета на хищен звяр. Не му отказвай правото да се позабавлява с блондинки междувременно. Те ще му помогнат да оцени опърничавата, когато я открие. Ела. — Корт я хвана за ръката. — Да вървим да кажем здрасти, Кийт ни видя.
Той се запромъква сред гостите без всякакво усилие и поведе Лиа, все едно че бе кукла. Тя успя да си открадне чаша и я задържа настрани от него, за да я запази поне докато се доберат до Кийт и блондинката. В очите на брат й нямаше сребърни отблясъци като в нейните, но косите им бяха еднакви. И у двамата се забелязваше интелигентност, характерна черта на семейство Брандън, бе убедена, че и брат й я притежава, въпреки че наскоро бе решил да подпише договор с Корт Тримейн.
— Здрасти, Лиа — посрещна я с много обич Кийт. — Радвам се, че дойде. Жалко, че прекъсна ваканцията. Добър вечер, Корт, добре ли се грижиш за сестра ми? — Наблюдателните му зелени очи веднага забелязаха, двамата бяха хванати под ръка, а също и блесналите очи на сестра му.
— Бъди сигурен, че ще се погрижа за нея — отвърна с усмивка Корт и се усмихна на блондинката. — А ти за кого се грижиш тази вечер?
— Това е Анджи — ухили се весело Кийт, Анджи изглежда си нямаше фамилия, ала това никак не я притесняваше. Красиво гримираните й сини очи даваха фантастични обещания, а сексапилно нацупените й устни лъщяха примамливо. — Радвам се, че двамата с Корт се разбирате така добре, Лиа — отбеляза Кийт и дори не се постара прикрие усмивката си.
— Ти съмнявал ли си се? — попита нежно Лиа и вдигна чаша, за да отпие.
— Откъде, по дяволите, я взе? — намеси се Корт, преди брат й да успее да отговори. Посегна към чашата, тя отстъпи настрани.
— Бихте ли ме извинили, трябва да отида до тоалетната? Стой тук, Корт. Връщам се веднага — Лиа се завъртя бързо, червената рокля се плъзна около глезените й и тя се скри сред гостите, стиснала чашата си в ръка. Усещаше погледа на Корт, ала разбра, че не бе тръгнал след нея, когато се почувства свободна, се насочи към терасата.
Навън нощта бе студена и не се виждаше никой. Блестяха само светлините на Санта Роза, затова Лиа отпи на спокойствие и скръсти ръце, за да се предпази от студа. Мислите за Корт Тримейн, измъчвали я през целия лен, се върнаха отново. За кратък миг се сети за Алекс Харлоу и въпреки че се почувства объркана, когато видя циничното му красиво лице, нямаше съмнение, че Корт бе успял да го измести.
— Здрасти, Лиа. — Гласът на Алекс, долетял от сенките, я стресна. Май очакваше да се случи нещо подобно. Нима не бе дошла навън тъкмо затова? За да разбере дали той нямаше да я последва. Знаеше какво означава погледът му, същият поглед, който забеляза още с влизането. Корт беше прав. Тази вечер Алекс Харлоу беше тръгнал на лов.
— Добър вечер, Алекс. — Гласът й прозвуча невероятно спокоен, когато се обърна и се облегна на парапета, той пристъпи към нея. Черното поло и тъмни панталони му помагаха да се слее с мрака. Сините му очи, обрамчени с гъсти тъмни мигли, задържаха нейните, докато пристъпваше напред. Едно време, каза си тя, този поглед разтапяше сърцето й.
— Тази вечер изглеждаш чудесно — каза тихо той и спря на няколко стъпки от нея. Каза го по познатия й начин, бавно, тихо, сякаш се бе облякла специално за него. Само че тази вечер не се бе облякла заради него, каза си развеселена Лиа. Беше положила старание заради Корт. Спонтанното признание остана незабелязано, защото тя усети как вълнението й се надига.