— Благодаря — отвърна скромно Лиа. — Къде е съпругата ти?
— Ти не знаеш ли? — попита бързо Алекс. — Разделихме се.
— Жалко. Двамата положихте толкова усилия, за да съберете. — Дори да бе доловил сарказма в думите й, не го показа.
— Всички допускаме грешки, Лиа. — Последва кратко мълчание. — Опитах се да те намеря в началото на седмицата. У вас не се обаждаше никой.
— Нямаше ме няколко дни — отвърна тя, протегна ръка и се подпря на студения метален парапет. В дясната ръка стискаше наполовина изпитата чаша.
— С него ли беше?
— С него ли? — попита невинно, когато забеляза и недоволно изкривените устни на Алекс.
— Мъжът, с когото дойде тази вечер. Доколкото видях, той май си въобразява, че си негова собственост.
— Нима? — усмихна се Лиа.
— Не ставай саркастична, миличка — посъветва я натъртено Алекс. — Не е типично за теб.
Усмивката й стана още по-широка.
— Не знам. Някои казват, че съм истинска вълшебница.
— Значи не те познават — продължи той, протегна и погали брадичката й с пръсти.
— Може би ти не ме познаваш — предположи тя и се въздържа да не се отдръпне. Господи! Нима само преди година тази ласка бе в състояние да я разтопи?
— Познавам те — заяви самоуверено Алекс и се опита да вдигне брадичката й с пръсти. — Познавам те много добре.
— Защо си ме търсил, Алекс?
— Не се ли сещаш?
— Може би, предпочитам да го чуя от теб, за да съм сигурна — прошепна игриво Лиа, защото знаеше, че ще се хване веднага.
— Когато се запознах с теб, мислех единствено за Моника.
— Аз бях просто средство да стигнеш до нея.
— Боя се, че беше точно така — призна Алекс по начин, който изливаше, че очаква тя да му прости заблудата. — Едва по-късно разбрах, че съм насочил усилията си, да спечеля не тази, която трябва.
— Наистина ли? — прошепна скептично Лиа. — И кога направи това откритие?
— Станала си непреклонна, Лиа. Заради мен ли е? Заради всичко, което ти причиних ли?
Прииска й се да се изсмее и едва успя да се въздържи. Ако той наистина мислеше, че в момента се държи неестествено, това означаваше, че не бе научил за нея много преди една година. И чия беше вината, запита се тя, готова да отговори съвсем честно. Нима не се държеше най-мило и любезно, когато беше около Алекс? Никога не му противоречеше, той така и не стана свидетел на острия й език. В този момент осъзна, че връзката им никога не бе стигала до момент на сблъсък, в който да разберат волята на кой от двамата е по-силна.
— Моля те, не се чувствай виновен за отношението ми — отвърна без сянка от притеснение Лиа. — Уверявам те, че това е напълно естествено. Не е нужно да се обвиняваш, че си ме превърнал в изпълнена с горчивина жена. Може би ще ти бъде интересно да разбереш, че в мен няма никаква горчивина — продължи замислено тя.
— Никак ли? — настоя Алекс и приближи до нея толкова много, че устните му бяха на сантиметри от нейните.
— Аз те нараних, Лиа, нали? Мога да ти се реванширам.
— Как? — попита простичко тя и дори не си направи труд да се отдръпне, но зачака с огромно любопитство целувката.
— Като започнем от начало. — Целуна я бавно, омагьосващо, по вече познатия й начин.
Лиа не усети нещо повече от неприятно чувство. Остана неподвижна, продължаваше да се подпира на парапета, докато го чакаше да свърши. Как бе възможно да бе усетила някаква възбуда преди, запита се тя. Вече знаеше отговора. Разбра го веднага щом той я прегърна през кръста. Целувката на Алекс не означаваше нищо, защото бе опитала ласките на Корт Тримейн. Копнееше за тялото Корт, не я интересуваше нито Алекс, нито друг мъж.
Това прозрение я порази. Ала за него щеше да мисли по-късно. В момента бе в прегръдките на Алекс Харлоу, който се опитваше да я привлече, за да възобновят старата си връзка. Някак си не бе справедливо да го остави, да се измъкне безнаказано заради начина, по който се държал с нея преди година. Беше я направил на глупачка и сега бе моментът и той да изпита същото. Възможността да си отмъсти я накара да грейне.
— Искаш да се върна при теб ли, Алекс? — попита замечтано Лиа, изви устни и вдигна глава. — Наистина ли?
Той се вгледа в лицето й и тя разбра, че Алекс вижда единствено онова, което иска. Бе убеден, че трябва единствено да щракне с пръсти и тя веднага ще доприпка при него.
— Мисля, че на двамата с теб ще ни бъде добре заедно, Лиа — прошепна той и ръцете му я притискаха, усети възбудата му и остана доволна. — Този път ще започнем от нулата и няма да има други жени. Да, искам да се върнеш при мен. Още тази вечер. Ела с мен, Лиа. Ще те заведа на вечеря и ще оправим нещата между нас.