— Много мило, само че има нещо друго — прошепна тя и едва успя да сдържи смеха си.
— Какво? — попита Алекс и очите му заблестяха.
— Годеникът ми. — Лиа пусна бомбата без задоволство това не й попречи да се наслади на ефекта. — Мъжът, с когото съм тази вечер. Влюбена съм, Алекс, влюбена съм в мъж, който превръща целувките ти в едно нищо. Като те гледам, дори не мога да си обясня какво съм намирала в теб.
— Какви ги говориш, по дяволите? — надигна глас той и отдръпна ръце от кръста й, сякаш се бе опарил. Сините му очи се присвиха гневно.
— Нали чу дамата — прозвуча остър студен глас зад тях.
Тя веднага надникна над рамото на Алекс и погледът й срещна очите на Корт, тръгнал към тях. От колко ли време се бе спотайвал в сенките, запита се притеснено Лиа. Какво ли щеше да направи? Молеше се единствено да не я издаде, да поеме ролята, която му бе поверила, и да не съсипе малкото й отмъщение.
— Вие двамата сте сгодени? — попита Алекс и отстъпи от нея, за да се обърне към Корт, който приближаваше бързо, докато застана достатъчно близо, за да плъзне ръка около кръста й.
— Трябваше да бъде тайна, докато се почувстваме готви да съобщим на всички, ала както разбирам, тя не се е въздържала и ви е казала. — Корт се обърна към напрегнатата Лиа. Усмихна й се топло, като истински годеник, и тя разбра, че може да разчита на помощта му. Обзе я облекчение и нова увереност.
— Защо не ми каза веднага, Лиа? — сопна се Алекс и гневът му избухна, когато забеляза смеха в искрящите зелени очи.
— Извинявай, Алекс — извини се напълно неискрено тя. — Не можеш да не признаеш, че възможността не бе за изпускане. Да беше видял само изражението си!
— Всичко това е било шега? Остави ме да те целуна просто така ли? — ядоса се той.
— Боя се, че да. Защо ми е да се интересувам от теб, след като съм щастливо сгодена за друг? Нека бъдем честни, Алекс, между нас никога не е съществувала вечна и неугасваща любов! — усмихна се Лиа, очарована от реакцията му.
— Май нямате нищо против годеница, която целува други мъже — обърна се Алекс към Корт в отчаян опит да спаси гордостта си. Двамата мъже застанаха един срещу друг. И двамата бяха високи, но Корт бе малко по-едър. Освен това от него бликаше сила, която не се забелязваше в по-младия мъж. Сила и воля.
— От онова, което видях — отвърна спокойно Корт, въпреки че в гласа му се долавяше заплаха, — вие я целувахте. А това не ми е никак приятно. Дори може каже, че това е изключение — добави лениво той.
Лиа усети напрежението на Корт през жилави му ръце. Беше ядосан, ала щеше да се овладее.
— Откъде знаете, че тя не предизвика всичко? — попита с горчивина Алекс и погледна гневно засмяното лице на Лиа. Очите му се присвиха, когато забеляза усмивката й. Нямаше по-болезнен начин да нараниш един мъж, освен да му се присмееш, помисли си тя.
— Познавам Лиа достатъчно добре и знам как изглежда, когато се наслаждава на една целувка — уведоми го с увереност, която не остави съмнение, че годеникът на Лиа добре познаваше физическите й реакции. Тя бе готова да се изчерви, защото се забавляваше твърде много.
— Наистина ли? — започна с агресивен тон Алекс. — Нека да ви кажа, че я познавам много преди да се появите…
— Още една дума и ще те изхвърля през тераса — прекъсна го Корт. — Защо не си прибереш унижението и не ходиш да се покриеш някъде? Обещавам в бъдеще да държа Лиа далече от теб. Не се притеснявай, повече да няма вади нокти.
— Лека нощ, Алекс — обади се веднага тя. — Много беше приятно да се видим отново. Беше ми приятно.
— Ти, малка…
— Знам, че се изкушаваш, но не смей да си отваряш устата — посъветва го Корт. — Нали знаеш — после ще наложи да направя нещо по въпроса.
Без да каже и дума повече, Алекс се завъртя и се насочи към вратата на терасата. След няколко секунди се скри от погледите им.
В първия момент в тъмнината навън настъпи тишина, а след това Лиа се опита да отпие глътка от чашата, която все още стискаше в дясната си ръка. Така и не успя да се сдържи. Смехът избликна и тя не можа да отпие чашата.
— О, Корт… — Усмихната широко, Лиа вдигна поглед към него. — Как мога да ти се отблагодаря? Беше великолепно! Видя ли изражението му? Беше побеснял.
— Забавно ли ти беше, Лиа? — попита той. Все още я прегръщаше. Отново й взе чашата и я остави на перилата.
— И още как — увери го тя и прецени, че няма смисъл да повдига въпроса за повторно отнетата й чаша. В момента бе в отлично настроение. — Ефектът нямаше да бъде същият, ако не се беше появил. Избра съвършения момент.