— Нямам никаква представа — отвърна сухо Лиа. — Що се отнася до годежа — подзе тя с намерение да задуши глупавия слух колкото бе възможно по-бързо, ала я прекъснаха, преди да успее да довърши мисълта си.
— Лиа! Чух новината! Поздравления. Онзи висок мъж със страстния поглед ли е щастливецът? — Алис Комптън пристъпи напред, повела русия си придружител. Веселото й лице бе озарено от искрена радост.
— Страстен поглед ли? — възкликна гневно Лиа. — Погледът на Корт не е страстен. Тези вечно присвити очи показват хроничен мързел, не страст! — Тя нямаше представа какво я накара да избълва всичко това, но не успя да се сдържи.
— Не съм съгласен — намеси се познат дрезгав глас, а ръката на Корт се плъзна около кръста й и й отне чашата. — Хайде да се прибираме, малка Лиа, и ще открием много бързо какво се крие в очите ми.
Смехът на събралите се заглуши ахването й. Тя се обърна към присмехулните му очи.
— Не бих искала да те подлагам на такова напрежение, скъпи — измърка мило.
— Не се притеснявай, любима — опита се да я увери той. — Вече се подкрепих на шведската маса на Сюзън. Все някак ще събера достатъчно енергия.
Защитена от смеха на гостите, Лиа оголи зъби в нещо като чаровна усмивка. Веднага забеляза предупредителния поглед в кафявите му очи и усети, че сега не бе моментът да отстоява своето. Корт не я бе докоснал, ала заплахата не можеше да бъде скрита.
— Боже! — възкликна заядливо тя. — Да не би да си имал произшествие с напитката си? — Очите й подигравателно се стрелнаха към мократа му риза. Надигащ се гняв заплашваше сблъсъкът им да се разрази пред всички.
— Няма да повярваш! Застанах на пътя на една млада дама, която бе пийнала малко повечко. Няма нищо. Вкъщи имам суха риза. Готова ли си да тръгваме?
— Не, не съм — заяви доволно Лиа. — За разлика от младата дама, с която си се сблъскал, така и не успях да пийна. Дори едно питие не съм довършила тази вечер.
— Жалко — отвърна безсърдечно той. — След като на мен ми се налага да преодолея хроничния си мързел тази вечер, и ти можеш да се постараеш да не ми припаднеш в ръцете! — Беше ясно какво се опитва да й каже.
Гласът на Кийт прекъсна гръмкия смях на хората. Той се промъкна към сестра си и Корт, а очите му гледаха засмени. Лиа забеляза, че блондинката Анджи започваше да се цупи, защото не получаваше достатъчно внимание.
— Вие двамата, да не би да смятате да се карате, вместо да обявите официално годежа си?
— Именно! — изсъска нарочно Лиа. В момента не й хрумваше нищо, което щеше да й достави повече удоволствие от един шумен скандал, в който да победи. Очите й не се откъсваха от лицето на противника. Отговорът му долетя едновременно с нейния.
— Не, разбира се — вметна ясно той, — ще обявим годежа и ще се приберем вкъщи за скандала.
— Много се надявам, че сам ще си вдигнеш скандал, защото имам намерение да остана на партито.
— Лиа, очарователна моя бъдеща съпруго — подзе изключително любезно Корт. — Имаш избор. Или си тръгваш от партито, хванала ме за ръка, или ще те изнеса, метната през рамо. Решавай!
Та усети заплахата, но чувствата я бяха завладели и в момента не се интересуваше от последствията. Платиненият блясък на очите й срещна разтопеното злато в погледа му и Лиа се усмихна дръзко.
— Да не би да ми даваш право на избор? — попита тя, без да крие интереса си.
— Именно.
— Тогава не избирам нито един от дадените отговори. — Лиа се завъртя, за да се дръпне колкото бе възможно по-бързо. Само че развеселените гости не се отдръпнаха достатъчно бързо и това бе твърде удобно за Корт. Той не се колеба.
— Обзалагам се — подхвърли иронично, когато протегна ръка, за да стисне тънката й китка, — че не си се представяла блестящо на тестовете в училище. — Лиа извика уплашена, когато усети, че губи равновесие, преди да успее да се хване за нещо усети рамото на Корт да се притиска в стомаха й и в следващия момент пред погледа й бе подът, а тежката плитка увисна надолу. Отначало не й достигна въздух, тя не успя да каже и дума, ала чу ясно как похитителят й се обърна към насъбралите си. — Бихте ли ме извинили, налага се да отведа Лиа вкъщи, за да си осигуря покорството й насаме.
Лиа си пое въздух, когато Корт пое към вратата.
— Кийт! — извика вбесена тя. — Направи нещо! — Отчаяно се опитваше да извие глава, за да види брат си, но той разпери безпомощно ръце.
— Какво да направя, Лиа? Той има договор да прави каквото иска с „Охранителни системи «Брандън»“! — Смехът му бе на типичен представител на семейство Брандън. — А ти го подписа сама.
— Аз не съм част от „Брандън“ — нападна го ядосана тя, макар да знаеше, че вече бяха до вратата.