Тя усети гнева му и силната воля, с която успя да го овладее. Усещаше се в цялата кола.
— Благодаря — отвърна с леден глас Лиа. — Точно вкъщи ми се иска да си отида.
Тя забеляза как Корт изви едната си вежда, но премълча. Седеше смълчана, докато той караше с пестеливи движения и й се прииска собственото й самообладание да бе също толкова силно.
Гневът й също бе много силен, ала лекото потрепване на долната й устна бе причинено от съвсем различно чувство, което не желаеше да си признае, чувство, което се натрапи само. Лиа бе прекалено честна, за да се преструва, че не разбира какво искат и тялото, и умът й. Докато беше на терасата тази вечер, й се искаше всичко между нея и Корт да бъде наред, да обявят примирие и всичко да започне отново. А той бе умен, прекалено умен, за да не разбере, че за кратко бе бил съвсем близо до набелязаната цел.
Защо, питаше се тя с горчивина. Що за човек би се заинтересувал от предизвикателството, което представляваше тя? Що за мъж имаше нужда да постигне победа над жена, като я закара насила в леглото? Отговорът бе, че така би постъпил единствено мъж, които не бе сигурен в победата си.
— Къде отиваме? — попита подозрително Лиа.
— Нали ти казах, водя те вкъщи. В моя апартамент. Нали не искаш да настина в тази мокра риза? — попита подигравателно той.
— Няма да ти отнеме много време да ме оставиш първо у нас!
— Безсърдечно създание — измърмори Корт, но не промени посоката.
— Корт!
— Лиа — въздъхна той. — Тази вечер ще поговорим в моя апартамент. Това е най-логичното място.
— Искаш да си осигуриш предимство на своя територия ли?
— Сигурно — кимна рязко Корт. — Може би се чувствам в по-голяма безопасност на своя територия. Омръзна ми да си блъскам главата със странните ти разсъждения. И като си помисля, че ми се бе сторила интелигентна.
— Обидите ти не ме притесняват, Корт — отвърна напрегнато тя. — Може би ако все пак разбереш, че не съм особено умна, ще изгубиш интерес към играта!
— Не съм аз този, който играе игри, Лиа, ала след като ме караш да участвам в тях, ще играя, докато победя.
— Заплахите ти не ме притесняват повече от обидите!
— В такъв случай има много да учиш. — Сега вече бе по-спокоен, сякаш бе решил, че бе крайно време да прояви здрав разум с тази напълно неразумна жена.
Освен това говореше твърдо и категорично и въпреки че направи още няколко пъти опити да говори с него, тя знаеше, че той няма да я откара у тях, докато не изясни какво иска при това на своя територия.
Пътуваха в ледено мълчание. Когато най-сетне Корт паркира пред скъп жилищен комплекс, Лиа се бе овладяла достатъчно, за да отбележи заядливо:
— Не каза ли, че имаш апартамент?
— Наел съм един от апартаментите. — Той сви рамене. — Съвсем обикновен е. — Пищната зеленина наоколо осигуряваше спокойствие и усамотение на обитателите. Отделните сгради бяха в типичен калифорнийски стил, с кедрови огради, интересни архитектурни решения и високи прозорци. Съвсем не бяха уютни и приятни като нейната къща, реши доволно Лиа. — Ела да влезем вътре. Студено ми е. — Корт изключи двигателя и заобиколи колата от нейната страна, но не успя да стигне навреме, за да й подаде ръка.
Не каза нищо за желанието й да пренебрегне намерението му да й кавалерства, просто я стисна за ръката и поведе по пътеката.
— Не мога да разбера какво още имаш да казваш — измърмори тя, докато той отключваше вратата и я въвеждаше в приятния, ала доста стандартен хол. — Защо просто не престанем с тази работа? — предложи, докато оглеждаше кремавия мокет, скъпите, но семпли бежови мебели и масите от тиково дърво. — Нали спечели, когато ме накара да подпиша договора. Бъди така любезен да задоволиш с тази победа.
— Моля? — попита Корт и за пръв път, откакто си тръгнаха от партито, а в очите му просветнаха весели искрици. — Да не би да искаш да кажеш, че си по-малко важна от договора? Не бих ти нанесъл подобна обида.
— Защо не? Вече ме обиди достатъчно, като ми каза, че не съм особено умна. — Лиа се настани на един от бежовите столове край камината. Прехвърли едната си ръка през облегалката, кръстоса елегантно крака и го погледна хладно.
— Знаеш, че това не е истина, нали? Значи не се брои. Казах го, защото ме беше подразнила — побърза да омаловажи той нещата, без да изпуска нито едно нейно движение.
Лиа стисна зъби.
— Защо се дразниш от предизвикателствата, Корт? Нали ми каза, че това било единственото, което те събуждало за живот!
— Откъде им хрумва на хората, че си търся трудности и проблеми? — попита той и вдигна златистокафявите си очи към тавана.