— Изборът ти не ме учудва — призна тихо Корт. — „Санта Барбара“ е бил идеалното място за теб, след като е до океана. Май имаш слабост към брегове, брулени от вятъра…
В този миг се върнаха спомените от Орегон и тя с усилие ги отблъсна.
— Плажовете бяха приятни, но диплома по филология щеше да ми бъде напълно безполезна. Тогава записах бизнес. Не че бизнесът ме е интересувал особено, просто се оказа, че се справям успешно. Когато се дипломирах, знаех, че съм доста предприемчива.
— Тогава ли направи книжарницата?
— Татко ми даде назаем пари, за да започна. — Лиа неочаквано се усмихна. — Каза, че имал пълно доверие на таланта на семейство Брандън да печелят пари. Успях да му ги върна. След година книжарницата излезе на печалба и сега ми носи доста приличен доход. Мисля си да отворя още един клон в новия търговски център.
— Не си ли се интересувала да поемеш бизнеса на баща си?
— Не. Прекалено независима съм. Няма да работя добре в голям екип, дори аз да съм шефът. Човек трябва да се съобразява с прекалено много хора и да мисли за тях. Струва ми се, че Кийт ще се справи добре. На него му е приятно да командва и да сплотява екипа.
— Така е, а когато го запознах с някои от възможностите във финансово отношение и при маркетинга…
— Май се отплеснахме — прекъсна го тя. — Как стана такъв авторитет?
Той сви рамене.
— След като завърших, стана ясно, че не съм от хората, които мотат да работят от девет до пет и да се подчиняват на друг.
— Значи в ежедневните проблеми на инженерството и счетоводството не е имало достатъчно предизвикателства, така ли?
— Няма ли да спреш да използваш тази дума? — оплака се добродушно Корт и очите му се усмихнаха. Лиа усети, че отново попада под въздействието на магията му и на приятелството, зародило се в Орегон. Тази вечер трябваше да остане на разстояние, предупреди се строго тя.
— Тогава ти измисли по-добра дума — прикани го дружелюбно.
— И така — продължи той, — стана ясно, че когато станеше дума за обикновени ежедневни неща, просто не успявах да задържа вниманието си. Нямаше начин да си намеря постоянна работа. Затова започнах да поемам различни договори.
— И избираше само най-интересните главоблъсканици, за да се справиш успешно с тях — довърши вместо него Лиа.
— Няма голям смисъл да избираш поръчките, ако не се спреш на най-интересните и добре платените, нали? — продължи Корт. — Освен това работата на хонорар ми осигуряваше достатъчно време, за да се занимавам с моите джаджи.
— Кой е най-дългият договор, който си приемал? — попита тя и присви очи.
— Този — отвърна честно той. — Мисълта да спася „Брандън“ и да видя как фирмата се изстрелва нагоре беше интересна… — Корт спря и се намръщи.
— Интересно предизвикателство ли? — подсказа услужливо Лиа, докато го наблюдаваше над ръбчето на чашата.
— Голяма си злобарка.
— И какво правиш, когато не си изправен пред предизвикателство?
— Скривам се в мазето или в някоя свободна стая — призна бързо той. — Или отивам на някой плаж, за да се усамотя. Също като теб.
Тя не обърна внимание на последния му опит да открие нещо общо с нея.
— Ами блондинките, за които спомена на партито? И тях ли ги водиш в мазето или на плажа?
— Чудех се кога ще стигнем до този въпрос — разсмя се Корт.
— Питам кога намираш време за тях — не миряса Лиа.
— Когато съм в настроение!
— И всяка от тях ли е ново предизвикателство? — попита мило тя, безкрайно подразнена от признанието му.
— Не бих казал — заяви той. — Жените ми винаги са били от една категория с твоя Алекс Харлоу. Красиви, ала доста самовлюбени и не особено умни.
— А женил ли си се за някоя от тях? — не се сдържа Лиа. На тази възраст бе напълно естествено да е бил женен.
Последва многозначително мълчание, докато Корт обмисляше отговора.
— За малко — призна най-сетне той — Бяхме сгодени, когато осъзнах каква грешка правя.
— И каква беше грешката, Корт? — продължи да пита тя. — Поддал си се на предизвикателството ли?
— Грешката ми бе — заяви той с присвити очи, — че я помислих за различна от останалите. Бързо открих, че е същата. Искаше всичко, което искаха и останалите, просто умееше да замаскира целите си по-умело.
— И какво стана? — На Лиа не й беше приятно да зададе този въпрос, но любопитството й бе огромно.
— Беше решила, че ще й предложа длъжността изпълнителен директор във фирмата, където работех по онова време.
— И?
— Така и щях да направя — отвърна Корт. — Само че й отказах. Когато разбра, и тя отказа на мен.