Лиа го наблюдаваше на приглушената светлина, очите й бяха като горещи изумруди. Чувственото напрежение помежду им вибрираше около тях и ставаше все по-осезаемо. Странна летаргия обхвана крайниците й и макар тя да се чувстваше слаба и безпомощна, пулсът й бясно препускаше.
Желаеше го много, призна пред себе си и преглътна с усилие. Как можеше да отрече, ако Корт се опитваше да я накара да признае с подобна тактика…
— Да знаеш само колко си красива така, легнала леглото ми — прошепна той. — Толкова много те желая, малка Лиа, знам, че и ти ме желаеш. Забелязах го в очите ти още първата вечер в Орегон.
Надигна се леко, за да си свали ризата и да я метне на пода. След това си събу обувките, а едната му ръка не я изпускаше.
Един от високите сандали на Лиа бе паднал неусетно на пода пред леглото. Корт смъкна и другия и се отпусна до нея.
— Корт, моля те, не го прави — помоли се тя, изричайки ясно и отсечено всяка дума. Знаеше, че трепери, освен това знаеше, че новите й усещания не бяха предизвикани нито от страх, нито от гняв.
Той стисна китките й в едната си ръка и ги задържа над главата й, а с другата прокара пламтяща пътека по гърлото й.
— Тази вечер — заяви изкусително, — ще играеш игрите си с някои друг. В Орегон веднъж вече ти казах, че съм много взискателен любовник, сладка Лиа. Говорех съвсем сериозно. Искам да се уверя докъде стигат златните вериги…
— Веригите могат да обвържат и двамата — прошепна тя и заби нокти в дланите си. Инстинктивно притвори очи, за да го наблюдава тайно. — Онзи, който слага веригата, грабва непрекъснато да дърпа другия край. Той е също толкова затворник, както и онзи, когото се опитва да контролира.
— Да не би да си мислиш, че не знам? — изръмжа Корт и очите му блеснаха. В следващия миг устните му откриха уханното местенце зад ухото й.
Лиа потръпна и той веднага пусна китките й, защото усети, че тялото й капитулира. Тя съзнаваше, че се поддава на чувственото вълшебство на момента, знаеше, че го желае, може би дори го обичаше. Как бе възможно една жена да устои на мъжа, когото желае, след като той й бе показал силата на собственото си желание? Как да откаже на мъжа, когото обикваше?
— Лиа! Лиа! Моля те, не ме отблъсквай тази вечер — молеше я Корт. — Не виждаш ли колко се нуждая от теб?
Тя усети страстта в него и я остави да се смеси с нейната страст и да се слеят в една обща неустоима сила. Тази сила се бе надигала през цялата вечер, още от мига, в който излезе от банята и го завари да я чака в спалнята.
Той се намести, притисна я към себе си, за да може да свали ципа на роклята й. Лиа обърна лице към топлата кожа и вдъхна опияняващия мъжки аромат, докато Корт смъкваше дрехата надолу по раменете й. Свали я бавно, предпазливо, устните му неизменно следваха оттеглящата се пречка, също както чайките подтичват след отдръпващите се вълни.
Тази вечер не дразнеше и не я изкушаваше по онзи прелъстителен начин, който вече познаваше от Орегон. Тази вечер той определяше темпото и изглежда нямаше никакви съмнения как ще завърши вечерта и кой от двамата ще контролира нещата.
— О, Корт! — въздъхна тя, когато свободната му покри голата й гърда. Не бе сложила сутиен под роклята в червено и златно и той изпъшка тихо, преди да вкуси съкровището, до което се бе добрал. Кожата й тръпнеше докато пръстите му леко притискаха зърното и го чакаха да се втвърди. Желанието му бе не по-малко силно и разпалено от нейното.
— Можеш да накараш мъжа да полудее, малка Лиа — прошепна Корт, докато редеше целувки по шията й. — Толкова страст, а и тази самостоятелност! Харлоу те е изпуснал като пълен глупак. Не се оплаквам от глупостта му — добави с дрезгав глас. — Така за мен е много по-лесно.
— Лесно ли? — едва намери сили да възкликне тя. — Как така? Какво щеше да направиш, ако сега бях с Алекс?
— Щях да те отнема от него! — заяви той страстно, устните му покриха нейните, а след това ги разтвориха. Езикът му се плъзна вътре и пръстите му стиснаха леко твърдото зърно. Тази двойна атака разпрати тръпки по гръбнака й и тя се изви към него. — Ала ти никога нямаше да принадлежиш на Алекс — прошепна Корт до устните й след миг, когато се отдръпна с огромно нежелание. — Прекалено умна си за него. Забавно ми беше да те наблюдавам как се справи с него тази вечер, само да не му бе позволила да те целуне, направо ме вбеси! Ще те накажа заради това своеволие — предупреди я той, изстена и отново сведе устни. Лиа изпита прилив на женско задоволство, когато усети, че тази вечер Корт не бе в състояние да изпълни заплахата си заради вълната от обхванали го чувства. Тя плъзна пръсти по ребрата му чак до стегнатата талия. Той си пое рязко въздух, когато пръстите й се опитаха да разкопчаят колана на панталоните. — Малка вълшебница — прошепна Корт и Лиа долови дрезгавият му смях. — Знаех си, че си истински огън още от деня, в който те видях. Човек може да се справи с палавница като теб само по един начин. — Той смъкна роклята още по-надолу, плъзна я по бедрата й и я свали.