— И как става? — прошепна гърлено тя, отдадена на насладата на пръстите му, заети да свалят чорапогащника над червените дантелени бикини.
— Като я накараш да играе играта до самия край, разбира се. Сама ще научи урока! — Захапа леко рамото й и стисна леко плътта й, а Лиа ахна. Треперещите й пръсти стиснаха до бедрата му и побързаха да смъкнат разкопчания панталон. След това тя спусна длани по гладкия му гръб, после се насочи към фините косъмчета на врата му. Корт се премести, отпусна се настрани и я привлече след себе си, за да усети по-ясно желанието му и ударите на сърцето му. — Ти си моя, Лиа — прошепна той и пръстите му проследиха извивката на бедрата й и той я притисна до себе си. Устните му отново откриха гърдите й, за да ги покрият с настойчиви целувки. — Признай си! — нареди и устните му плениха връхчето. След секунда тя усети как езикът му описва сложен път, а сетне и зъбите му проследиха влажната пътека.
— О! — изстена Лиа и тялото й се разтопи под умелите му ласки, а тя забрави всичко, преживяно в миналото. — Господи! Корт! Толкова те желая! — Думите се изтръгнаха от нея с разтърсваща сила. Лиа обви врата му с ръце и се притисна до него.
— Достатъчно ли, за да признаеш, че ми принадлежиш? — настоя той и тежкото му бедро се отпусна върху нейните. — Достатъчно ли, за да признаеш, че няма друг мъж?
Тя улови настойчивостта в думите му и се зачуди.
— Отговори ми, Лиа! — продължи Корт, обърна я по гръб и се отпусна между краката й. Тя усети грапавия плат на панталоните му до гладкото си бедро и отвори очи към пламъците от разтопено злато в погледа му.
— Желая те, Корт — прошепна и пръстите й се промъкнаха сред косъмчетата на гърдите му. — Така е — призна тихо. — Желая те още от самото начало.
Почувства се добре, когато призна. Бе по-свободна, можеше по-лесно да потъне в плаващите пясъци, които я повличаха, опитваха се да се затворят над нея, да я погълнат цялата…
— И това е само началото — въздъхна доволен той, без да крие облекчението си, спусна се нетърпеливо надолу по тялото й и обсипа с целувки меката кожа на заоблен й корем. — Започва се, най-сетне.
Ръцете й се впиха в гъстата му коса, когато усети те му по нежната кожа на бедрото си.
Лиа изстена и ръцете му я подхвана по-стегнато, когато започна да се извива.
— Начало ли, Корт? — изпъшка тя. — Какво друго искаш от мен?
— Всичко! — Той отново минаваше нагоре по тялото й. Отново усети грубата тъкан на панталоните му по голите си крака, след това и възбудата му, когато се притисна до нея. — Всичко, моя любима Лиа — продължи по-нежно и описа с език твърдото зърно, а след това и цялата гърда. — И ще имам всичко, преди нощта да изтече. Трябва да го имам.
Тя потръпна от силата на желанието му и се зачуди дали ще успее да му устои. Вече бе уловена във вихрушката на любовната игра. Колко ли още щеше да отдаде от себе си до сутринта? Силата му я покоряваше, изискваше от нея отклик, какъвто не бе предполагала, че бе способи да даде. Ноктите й прокарваха следи по гърба му и нанасяха поражения, които го възбуждаха още повече. Пръстите му запълзяха като перца по вътрешната страна на бедрата й, по мекия стомах, по чувствителната кожа на гърдите и гърлото й. Корт я докосваше навсякъде, сякаш не можеше да й се насити. Най-сетне с нетърпеливи движения смъкна останалите си дрехи, отпусна се до нея и я привлече в ръцете си.
— Господи, Лиа, да знаеш колко съм мечтал за тази нощ, да те доведа у дома. — Ръцете му бавно следяха гръбнака й. — Представях си те до мен, казвах си, че ме желаеш, че повече няма да ме наказваш заради случката в Орегон…
Пръстите му се спуснаха към бедрата й и тя изхлипа. Нейните пръсти не се отделяха от гладките мускули на гърдите му. Наведе глава и целуна мъжките зърна е нескрито желание.
— О, Корт — въздъхваше Лиа отново и отново, а в гласа й зазвучаха хаотични чувства, докато се питаше какво става.
— Всичко е наред — успокояваше я разпалено той, галеше гърба й и я привличаше все по-близо. Устата му бе на косата й, целуваше връхчето на езика й. — Тази вечер започваме отначало, както се разбрахме на партито. Няма да съжаляваш, Лиа, кълна ти се. Така е било писано да става. Вече призна, че ме желаеш. Останалото ще бъде лесно…
— Така ли, Корт? — прошепна тя и думите сякаш заседнаха в гърлото й.