— Единственото, което е застанало на пътя ни, е желанието ти да отмъстиш, да си върнеш за начина, по които те подведох в Орегон. Направи го тази вечер. Не те виня. Вече ти го казах. Боже, и аз щях да постъпя по същия начин. Двамата с теб много си приличаме. Наистина много.
— Мислиш си, че ме разбираш добре — прошепна Лиа на рамото му.
— Да — отвърна без колебание той и обви с крака нейните, готов да я притисне по гръб. — Скоро ще разбереш. Знам какво те подлудява, докато си в прегръдки те ми, и какво те кара да се свиваш до мен като коте. Ти сама ще ми кажеш колко много ме желаеш.
— Желая те.
— И имаш нужда от мен…
— И имам нужда от теб.
— И ми имаш доверие…
Тя остана като вкаменена в ръцете му. Корт усети как Лиа отвори очи и го погледна. Цялата бе поруменяла.
— Лиа? — изръмжа той.
— Какво, Корт?
— Кажи ми, че ми имаш доверие. Признай го, също както призна, че ме желаеш и че имаш нужда от мен!
Тя усети силното му желание и мигна объркана.
— Толкова ли е важно?
— Да, по дяволите! Кажи го!
Лиа облиза неочаквано пресъхналите си устни и усети сграбчилото го напрежение. Не знаеше какво да направи.
— Желая те. Корт. Нека това бъде всичко за тази вечер.
— Не е достатъчно! — изръмжа той и стисна раменете й. — Искам да знам всичко.
— Корт! — Името му се изтръгна в безпомощен вик от устните й.
— Лиа, моля те! Това не е игра!
Тя бе поразена от желанието, изписало се по напрегнатото му лице, притеснена от завладялата го несигурност.
— Знам, че това не е игра — въздъхна Лиа. — Затова не мога да ти дам онова, което искаш. Стига, Корт. Желая те, приеми тази победа. Приеми я и престани!
— Не си ми простила заради онова, което се случи в Орегон, нали? — избухна той. — Отмъщението не ти е достатъчно.
— Не замислям отмъщение. Корт — възкликна тя. — Вече не. Ако замислях, нямаше да съм до теб и да ти казвам, че те желая и имам нужда от теб…
— Лиа, не ми причинявай подобно нещо! Не го причинявай на никой от двамата!
Тя остана шокирана от думите му, от мисълта, че молбата му бе изречена напълно сериозно и й действаше като балсам. Това бе терапия, без която можеше спокойно да мине, каза си тъжно.
— Само за това ли можеш да мислиш? За пълна окончателна победа. Не можеш ли да приемеш компромиса, който предлагам? Защо доверието е толкова важно? Да не би да имаш нужда да се увериш, че предизвикателството е напълно преодоляно?
— Лиа, ти не разбираш! Трябва да знам, че ми имаш доверие. Ако не можеш да го кажеш, тогава ще знам, че все още не си приключила с отмъщението. Тук не става въпрос да бъде преодоляно някакво предизвикателство, по дяволите. Не можеш ли да си го набиеш в главата? Знам, че гориш от желание да ме накажеш, но ти вече го направи. Не можеш да продължаваш по този начин!
— Не те наказвам! — изсъска тя и понечи да отблъсне едрото му тяло. — Просто ти искаш от мен повече, отколкото мога да ти дам. Престани да настояваш за пълна победа, по дяволите. Мислех си, че след признанието, че се желаем, ще бъдем равни в леглото. Само че ти не допускаш подобни компромиси. Единствената ти мисъл е да ме покориш напълно!
Той възкликна яростно, сграбчи ръцете й и ги притисна към леглото. Очите му се плъзнаха по тялото й и се задържаха на примамливите извивки.
— Погледни ме — изръмжа вбесен, докато Лиа лежеше, отпусната безпомощно под него. — Погледни ме и се опитай да познаеш какво би могъл да направи един мъж с малко нежно създание като теб, ако искаше да го подчини напълно! — Забеляза проблясък на несигурност, следи от страх и се усмихна на една страна. — Точно така, опърничава госпожице. Мъж, който иска „пълна победа“, както ти се изразяваш, нямаше да е в моето положение в този момент, нали? Даваш ли си сметка колко си безпомощна?
Корт сграбчи самурената й плитка и я дръпна към голото й гърло. Тя потръпна.
— Корт! Ти не би го направил. Няма да ме изнасилиш — едва успя да промълви и се отпусна неподвижна, докато живото й въображение бързо нарисува подробностите. Да бъде обладана от мъж, обзет от гняв и ярост! Тази мисъл я потресе и върна в нея страха.
— Няма — съгласи се грубо той. — Не бих го направил. Нещо ми подсказва, че от двамата аз съм по-големият глупак! — Отдръпна се от нея и спусна крака на пода със замах. С отривисти движения се облече и подхвърли дрехите й. — Обличай се — изръмжа, — ще те отведа у вас.
Лиа остана загледана в гърба му, докато излизаше от стаята. Трепереше толкова силно, че едва намери сили да се облече.
Няколко минути по-късно, когато слезе долу, възвърнала част от достойнството и самообладанието си благодарение на дрехите, тя го завари да крачи пред камината. Корт вдигна поглед и спря, очите му блестяха по необясним начин.